100 годишнината от избухването на Първата световна война (1914-1918) тази година е повод да се обсъди темата за откритите паметници по време на военния конфликт. Любопитен е случаят с австрийските войници, които в началото на XX в. откриват надписа от град Балш (Югозападна Албания). В превод от старогръцки на него се чете: „Покръсти се българският владетел Борис, наречен Михаил, заедно с дадения му от Бога народ 6374 (= 866)“.
Фигурата на княз Борис I (IX в. – 907) е основополагаща за консолидирането на българския народ, който в този период се състои от славяни и прабългари езичници. По времето на Борис I България приема християнството от Константинополската църква и българският владетел го превръща в държавна религия с традиции. С такова важно събитие през Средновековието лесно може да спекулира в наши дни.
Същото се случва и с надписа от албанския град Балш. За този град, без историческо основание, се твърди, че е някогашната средновековна българска местност Главиница. Потърсихме експертното мнение на проф. Христо Матанов от СУ “Св. Климент Охридски“, който е известен съвременен историк върху проблематиката на Балканите през Средновековието.
Може ли да смятаме, че средновековна Главиница е днешният Балш?
„По този въпрос има доста предположения. Досега няма точна локализация на Главиница, поради което учените продължават да спорят. Няма основания да се смята, че Балш е било идентично с Главиница, макар че руините там показват, че е имало значителен манастирски център. Най-вероятно откритият надпис в Балш е бил направен от Св. Климент Охридски. Първо, за да се ознаменува покръстването на българите през 866 и второ – евентуално да се очертае диоцезът на самия Климент Охридски. Със сигурност това не е надпис, който очертава държавна граница. Също така не може да се твърди, че княз Борис се е покръстил там. България, за разлика от някои западно-балкански страни като Сърбия и Хърватия, има столица още през Средновековието. В това отношение България възприема византийския модел. Така че покръстването на владетеля и неговото семейство по-скоро се случило в столицата Плиска. Няма логика едно такова важно събитие да е станало в периферията на страната“.
Надписът от Балш не обособявал държавна гранична зона. Примери за гранични надписи се срещат по времето на цар Симеон Велики (893-927), син на Борис I. Те са били двойни, т.е. насочени към византийска и българска страна, пояснява проф. Матанов. А надписът от Балш няма такъв облик.
Други плочи с такъв текст не са намерени, казва историкът. „Това не трябва да ни учудва. Голяма част от епиграфско наследство остава разпиляно или вторично използвано за градежи.“ Такъв е случаят и с надписа от Балш. Той е намерен върху една колона. В нейната долна част има латиноезичен надгробен надпис на един кръстоносец, Робер дьо Монфор, загинал в Албания в началото на XII в, над който е поставен кръст, а в горната част на колоната е надписът от Балш.
Какво значение има надписът от Балш за историографията?
„Надписът от Балш е единственият домашен, всъщност единственият епиграфски каменен надпис за покръстването. Има и една българска бележка от началото на X в., 907 г. от известния български книжовник Тодор Дуксов, роднина на княз Борис. Той твърди, че покръстването е станало през пети месец на годината на Кучето, което означава май 866 по Слънчевия български календар. Българските изследователи се питат защо 866 се посочва, след като писмените извори от византийски произход насочват към по-ранна датировка.”
В българските учебници по история четем, че българите приемат християнството през 864/865. Но всъщност се има предвид покръстването на ханското семейство. Защото един народ от няколкостотин хиляди души, казва проф. Матанов, не може да се покръсти за една година, нужни са две или три години. Историкът обяснява фигурирането на годината 866-а върху надписа по два начина – първо, като успешен завършек на покръстването на българския народ, и второ – като успешно потушаването на антихристиянското въстание от българските боили.
Снимката от Балш е предоставена от Емил Иванов
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си творби в експозицията "Чрез силата Христова". На самото ѝ откриване в Руския..
Въведение Богородично е един от най-древните и почитани празници в Православния свят, въведен в Константинопол около VIII век, по времето на патриарх Тарасий. Едва шест века по-късно, празникът започва да се отбелязва и в Западна Европа при папа..
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..