Дългоочакваната автобиография на Симеон Сакскобургготски вече е на книжния пазар. Цар на българите в детството си – от 1943 до 1946 година, и министър-председател на България от 2001 до 2005-та, живял десетилетия в чужбина, той безспорно има интересен житейски път. Мемоарите му се наричат „Една необикновена съдба” и разкриват малко или напълно неизвестни факти от живота му.
„Книгата, за която вече се е коментирало достатъчно, няма претенцията на мемоари или на някакви разточителни спомени, а по-скоро е преглед на един живот. Или, както каза дъщеря ми Калина – смисълът на един живот – посочи той при представянето на изданието. – Това е била една от целите ми, защото може би заради факта, че съм по-скоро затворен, много пъти съм бил заобиколен от митове и какви ли не идеи, които хората ми приписват. Като говори човек в първо лице, вече е друго.То беше, за да оставя нещо от първо лице за нашата история и за един период, който е бил заличаван или пренебрегнат по различни съображения.”
„Да говориш за себе си винаги е трудно, а още повече, когато възпитанието и обкръжението не предразполагат към това, както е в кралските семейства” – пише Симеон II. И, въпреки това, започва да отсява и разказва истории, преживяни през десетилетията. Съдбата му наистина е необикновена и то поради много фактори. На първо място, той е първият монарх в световната история, който, след като е прогонен от страната си за около 50 години, се връща в управлението като министър-председател. По време на неговия мандат България успява да стане член на НАТО. На второ място, както той самият казва: „Водех помирителна политика по необходимост”. Истината е, че немалко хора са очаквали той да започне да си отмъщава на представители на бившия комунистически режим за стореното срещу него и семейството му, но той не го прави. При представянето на книгата бившият евродепутат от НДСВ Станимир Илчев обобщи някои от причините за написването й:
„Според мен можем да говорим за три групи причини. Първата е свързана с историята и неговото отношение към историята. Тук влизат и елементите дълг към рода, дълг към династията, дълг към държавата, дълг към всички, с които са работили дядо му, баща му и той самият. Втората група причини визира съхраняването на едно уникално управленско, житейско и бизнес-ориентирано ноу-хау, тъй като животът му е бил разнообразен и тези 50 години в изгнание не би следвало да си ги представяме като поредица от дни, изпълнени със съзерцание. Симеон ІІ е работил в големия корпоративен бизнес, посещавал е невероятни места, установявал е контакти със забележителни хора. Поемал е дискретните функции на медиатор в сложни житейски ситуации. Така че една от причините да се напише такава книга е този опит да бъде споделен. Третата причина е, че Симеон ІІ е в остро несъгласие с една група хора, които нарича ревизионисти. Онези, които чакат участниците в едни събития да изчезнат, за да започнат да опорочават историята. Те чакат някой да напусне този грешен свят, за да започнат да му лепят етикети, които и най-старателната изследователска активност впоследствие трудно може да замени с истинските наименования на събитията и истинското им съдържание.”
А Симеон Сакскобургготски изрази надежда, че трябва отново да намерим национална цел, която да ни обедини. Подобна на тази, когато през 2007 г. България стана член на ЕС.
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото на IV век и произлизала от знатен род в Александрия. В египетския град християните били подложени..
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света Литургия, оглавена от водача на Българската православна църква патриарх Даниил. В..
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си творби в експозицията "Чрез силата Христова". На самото ѝ откриване в Руския..