Дългоочакваната автобиография на Симеон Сакскобургготски вече е на книжния пазар. Цар на българите в детството си – от 1943 до 1946 година, и министър-председател на България от 2001 до 2005-та, живял десетилетия в чужбина, той безспорно има интересен житейски път. Мемоарите му се наричат „Една необикновена съдба” и разкриват малко или напълно неизвестни факти от живота му.
„Книгата, за която вече се е коментирало достатъчно, няма претенцията на мемоари или на някакви разточителни спомени, а по-скоро е преглед на един живот. Или, както каза дъщеря ми Калина – смисълът на един живот – посочи той при представянето на изданието. – Това е била една от целите ми, защото може би заради факта, че съм по-скоро затворен, много пъти съм бил заобиколен от митове и какви ли не идеи, които хората ми приписват. Като говори човек в първо лице, вече е друго.То беше, за да оставя нещо от първо лице за нашата история и за един период, който е бил заличаван или пренебрегнат по различни съображения.”
„Да говориш за себе си винаги е трудно, а още повече, когато възпитанието и обкръжението не предразполагат към това, както е в кралските семейства” – пише Симеон II. И, въпреки това, започва да отсява и разказва истории, преживяни през десетилетията. Съдбата му наистина е необикновена и то поради много фактори. На първо място, той е първият монарх в световната история, който, след като е прогонен от страната си за около 50 години, се връща в управлението като министър-председател. По време на неговия мандат България успява да стане член на НАТО. На второ място, както той самият казва: „Водех помирителна политика по необходимост”. Истината е, че немалко хора са очаквали той да започне да си отмъщава на представители на бившия комунистически режим за стореното срещу него и семейството му, но той не го прави. При представянето на книгата бившият евродепутат от НДСВ Станимир Илчев обобщи някои от причините за написването й:
„Според мен можем да говорим за три групи причини. Първата е свързана с историята и неговото отношение към историята. Тук влизат и елементите дълг към рода, дълг към династията, дълг към държавата, дълг към всички, с които са работили дядо му, баща му и той самият. Втората група причини визира съхраняването на едно уникално управленско, житейско и бизнес-ориентирано ноу-хау, тъй като животът му е бил разнообразен и тези 50 години в изгнание не би следвало да си ги представяме като поредица от дни, изпълнени със съзерцание. Симеон ІІ е работил в големия корпоративен бизнес, посещавал е невероятни места, установявал е контакти със забележителни хора. Поемал е дискретните функции на медиатор в сложни житейски ситуации. Така че една от причините да се напише такава книга е този опит да бъде споделен. Третата причина е, че Симеон ІІ е в остро несъгласие с една група хора, които нарича ревизионисти. Онези, които чакат участниците в едни събития да изчезнат, за да започнат да опорочават историята. Те чакат някой да напусне този грешен свят, за да започнат да му лепят етикети, които и най-старателната изследователска активност впоследствие трудно може да замени с истинските наименования на събитията и истинското им съдържание.”
А Симеон Сакскобургготски изрази надежда, че трябва отново да намерим национална цел, която да ни обедини. Подобна на тази, когато през 2007 г. България стана член на ЕС.
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..