Годината е 1961. Едно от най-значимите събития и през нея, и през целия ХХ век, е първият полет на човек в космоса. Името му е Юрий Гагарин. Още същата година той идва на посещение в България, посрещнат възторжено от хората и с държавни почести лично от първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков.
Гагарин е избран от шестима пилоти, готвени за първия полет в космоса. На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути от Байконур излита космическият кораб „Восток” , който извършва една обиколка на Земята. 108 звездни минути в живота на Гагарин, а и на цялото човечество, които го правят най-известния човек на планетата. Минути преди да излети, Гагарин казва, че целият му живот му изглежда като един прекрасен миг. Всичко, което е преживял досега, е за тази минута. „Да бъда първи в Космоса, да вляза в неизвестен до днес сблъсък с природата. Може ли човек да мечтае за повече?“ – казва той. След два дни стотици хиляди хора го посрещат на спонтанен митинг на Червения площад в Москва. След месец започва околосветска обиколка в над 30 страни. Първата е Чехословакия, втората – България, където посещава редица градове. По време на визитата си у нас Гагарин посещава новооткритото 138-о училище в столицата, което вече носи неговото име. В двора му тогава засажда и един бор, който поставя началото на т.нар „Алея на космонавтите“. Пет години по-късно той повторно посещава училището. След него тук гостуват и други космонавти – Павел Попович, Валентина Терешкова, Николай Рукавишников, българският космонавт Георги Иванов. Те са само част от имената, които пази книгата за посетители в 138-о училище, което след промените в България вече носи името на историка Васил Златарски.
Успешният полет на Юрий Гагарин е третият голям успех на Съветския съюз в космическата надпревара със САЩ. Преди това са изпратени първият космически спътник и първото живо същество – кучето Лайка, в Космоса. Американците наваксват едва на четвъртия етап – с изпращането на хора на Луната. Като част от „социалистическия лагер” България също се включва в космическите програми с различни изобретения и апаратура, а също и със специални храни. Ние сме третата страна в света, която произвежда храни за астронавти, като менюто включва дори кисело мляко. Те се приготвят от учени в БАН, които са сигурни, че могат да се използват и за бедстващи региони, и при евентуална война.
След разпадането на социалистическия блок България продължи сътрудничеството си в развитието на космически технологии с отделни държави. Но не можа да използва големия си потенциал в областта на космическата физика, трансфера на аерокосмически технологии, апаратури и системи, тъй като поради липса на средства за членски внос до тази година нямаше членство в Европейската космическа агенция. Така или иначе, България продължава да работи в областта на космическите технологии вече близо половин век, от 1969 г. Една година по-рано – през 1968-ма, първият човек, летял в Космоса, Юрий Гагарин, загива при тренировъчен полет на самолет МиГ-15... И отново може да гледа Земята отгоре.
2013 г. остава в най-новата история на страната като година на протестите. Заради тях през февруари си отива първото правителство на ГЕРБ начело с Бойко Борисов, а дошлото на власт след изборите на 12 май двупартийно управление на БСП и ДПС започва със..
Той беше най-красивият пианист на своето време. Елегантен, горд и недостижим, родил се сякаш с фрак през 1929 година в София . Така берлинският вестник „Ди Велт” описва Алексис Вайсенберг. Роден в София, изключителният пианист получава отлично..
„Вярвам, че дори и талантливият Станислав Стратиев, който написа специално ролята на Велко Кънев в емблематичния филм „Оркестър без име”, трудно би намерил думи на утеха, ако беше сред нас. Велко бе от актьорите, които правят празник в театъра, от..