„Всичко започна на принципа проба-грешка”, разказват своята земеделска авантюра сестрите Светлана и Дарина Иванови от Габрово, едната физик по образование, а другата – PR. Наследили планински земи, те решават да ги обработват по естествен начин. Спират се на модния преди десетина години у нас тор, произведен от т.нар. калифорнийски червеи.

„Те всъщност произхождат от делтата на Нил”, пояснява Светлана. „Размножават се изключително бързо и хранейки се с оборски тор го дообогатяват с ценни за растенията вещества. Полученият биохумус задържа по-дълго влагата в почвата и няма опасност от предозиране, каквато съществува дори при оборския тор. И още нещо важно – не съдържа семена от плевели, характерни за оборския тор. Първите резултати са наистина впечатляващи – отгледаните с този тор домати надхвърлят човешки бой.”

„Самото растение се разви доста по-високо, но и по-здраво, с по-плътно стъбло и доста по-развита коренова система”, уточнява младата жена. „Най- удивителното беше, че можехме да берем домати дори през ноември. А нашите земи са в планината, където температурите падат ниско. А когато опитахме първите си домати удоволствието беше същото като в детството ни с онези толкова вкусни домати на баба.”

Младите земеделци откриват, че биохумусът, произведен от калифорнийски червеи съдържа ензими, които укрепват съпротивителните сили на растенията. Убеждават се в това преди две-три години, когато у нас се появи отвън опасен вредител, т.нар. миниращ молец по доматите. Носи латинското название Tuta absoluta (Meyrick, 1917), защото унищожава цялото растение.

„Комшията започна да се оплаква, че изхвърля с кофи домати”, разказва Светлана. „Започнахме да наблюдаваме и нашите растения. Имахме само няколко увредени корена. Съседът ни питаше как го постигаме, с какви препарати пръскаме доматите. Отговорихме му – с никакви.Той явно не ни повярва. По-късно си призна, че идвал да оглежда доматите когато ни няма и лично се уверил. Дадохме му разтвор от нашия биотор да напръска засегнатите си домати и остана много доволен от резултата.”

Известната английска поговорка „По една ябълка на ден държи доктора надалеч” се оказва, че не се отнася за всяка ябълка, а предимно за тези, отгледани по естествен начин, твърдят сестри Иванови. Полученият от калифорнийски червеи биотор дава на растенията многократно повече микроелементи, които пък влизат в състава на витамините. При доматите например ценните минерали са два пъти повече. С естествения тор се постига 59 процента магнезий срещу едва 4,5 процента при изкуствения. Най-фрапираща е разликата при желязото. Имаме 1938 милиграма от него на 100 гр. сухо вещество при естествено торените домати и едва 1 милиграм при изкуствено торене.

Младите фермери от Габрово са убедени, че трябва да се поощрява родното земеделие, което дава плодове и зеленчуци с отлични качества.

„Когато има българско производство, първо то пътува доста по-малко и затова може да се откъсне в по-зряла фаза. А това има значение и за вкуса и за здравословните качества. Второ позволява да не бъдат внасяни вредители отвън. Защото въпросният доматен миниращ молец не е характерен за нашите ширини, а бе внесен от южните страни. Неприятното при него е, че той не може да бъде унищожен по химичен път. В Испания той е истинско бедствие. Вносната земеделска продукция съвсем не е по-добра от нашата. Българските плодове и зеленчуци излизат малко по-високи като себестойност първо заради по-ниските субсидии и второ заради това, че се използва доста ръчен труд. Обаче са по-качествени, а пък и разликата в цената не е драстична. Земеделието може да дава препитание на много хора. А чрез него всички българи ще имат добра храна, истинска и качествена.”

Снимки: личен архив