Слушайте!
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

И по царско, и по комунистическо време българските карикатуристи вбесяват властта

БНР Новини
От ляво на дясно: Александър Божинов, Райко Алексиев, Борис Димовски, Тодор Цонев
Снимка: архив

Кървавата драма с френския сатиричен седмичник „Шарли ебдо“ провокира писателя Росен Тахов да ни върне към историята на българската карикатура.




„Тя започва още преди Освобождението с първия карикатурист, който е свързан с България, – разказва той. – Това е Хенрих Дембицки – поляк, емигрант във Влашко, днешна Румъния, и приятел на поета-революционер Христо Ботев. Той прави карикатурите в неговите вестници „Будилник“ и „Тъпан“, които излизат там. Доказано е, че Ботев дава идеите за тези карикатури. През 1868 г. Дембицки прави сатирична рисунка на Русе, тогава Русчук – как старият турски управител предава властта на новия. В дъното се вижда река Дунав, по която плува кораб с името „Радецки“. Според мен, това го открих преди 20 години, Ботев е набелязал този кораб почти 10 години преди съдбоносното превземане на този плавателен съд и цялата епопея след това“.

Карикатура на Сталин от Райко Алексиев„И по царско и по комунистическо време нашите карикатуристи са били гонени, бити и съдени“, продължава сладкодумният разказвач Росен Тахов. – Иван Славов си е изпатил от личния режим на княз Фердинанд в началото на XX век. Бил е жестоко пребит, а поводът – неговите карикатури. Писателят се прекланя пред първомайстора на българската карикатура Александър Божинов. Господството на Фердинанд провокира едни от най-популярните му произведения. Не трябва да забравяме, че познатите в миналото Пижо и Пендо са редовни герои в творбите на Александър Божинов. Независимо, че няма провинения към България, родоначалникът на българската карикатура получава условна присъда от Народния съд след сакралната дата 9 септември 1944 г. И по царско и по комунистическо време обитател на затворническата килия е бил и друг карикатурист – Александър Добринов. Той посвещава най-ранните си творби на политическата карикатура, но е родоначалник на портретния шарж.

За карикатуриста Райко Алексиев – една забележителна личност, е било забранено да се пише до демократичните промени. След 10 ноември 1989 г. Росен Тахов е бил първият журналист, който в печата задава въпроса „Кой уби Райко Алексиев?“. Истината за неговата гибел научава от личните си срещи със съпругата на Райко Алексиев, която живее във Виена.

Карикатури на Борис Димовски и Тодор ЦоневРосен Тахов разказва и за най-емблематичния случай по време на комунистическия режим – изгарянето от Народната милиция на сборника „Люти чушки“ през 1968 г. Заради „една свинска опашка“ неговите автори – Радой Ралин и Борис Димовски са били подобаващо наказани по предложение на бдителни литературоведи. Росен Тахов ни припомня и за последният български карикатурист, лежал в затвора – Тодор Цонев. Той е известен със стотиците шаржове на Тодор Живков. Независимо, че Първият не ги е виждал, през 1979 г. служителите на Държавна сигурност предоставят възможността на талантливия карикатурист да усети твърдостта на затворническия нар. Едва след промените комунистическият диктатор има възможност да види творбите на своя съименник Тодор Цонев.

Още от категорията

Приносът на България в борбата за албанска независимост

На 28 ноември Албания чества своя национален празник. Това е денят, в който през 1912 г. във Вльора Исмаил Кемали издига националния флаг и провъзгласява независимостта на Албания от османската империя. Открива се и историческото Велико народно..

публикувано на 28.11.22 в 14:00

Отбелязваме деня на св. Климент Охридски 

Православната църква почита св. Климент Охридски, един от светите Седмочисленици - ученици на светите братя Кирил и Методий, който допринася за създаването на славянската азбука. Той е и първият епископ, проповядвал на старобългарски език и създател..

публикувано на 25.11.22 в 10:47
Немалка част от с. Аспарухово е заличена заради строежа на яз. „Цонево“, а църквата, която се вижда на снимката, е преместена от местните камък по камък от зоната за заливане на по-високо място.

Потопено наследство – села напомнят за себе си от дъното на язовири

В средата на ХХ век десетки български села потъват завинаги под водата, а техните жители са принудително изселени от родните земи. Комунистическата власт започва ударно строителство на язовири, но с цената на прекършени човешки съдби. В днешно време..

публикувано на 21.11.22 в 08:15