Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

1970 – Емил Димитров и историята на една емблематична песен

БНР Новини
Снимка: архив

Емил Димитров написва музиката на „Моя страна” през 1970 година и я посвещава на своя син. Песента става известна като „Моя страна, моя България”. Автор на текста е Васил Андреев, а аранжиментът й е на Митко Щерев. Във фонда на БНР се пази запис от 1970, изпълнението е на Емил Димитров с оркестър „Синьо-белите”.

„Моя страна, моя България” е била забранена, защото в нея цензурата открива буржоазно влияние и намеци за емигрантство. Емил Димитров разказва: „Обвиниха авторите й, че е писана за български емигранти в чужбина, като не са прочели в текста „ще се върна”. Аз я дадох на фестивала за забавна песен „Златният Орфей”, но смениха регламента и не можах да взема награда.”

Интересен факт е, че първоначално песента е записана с френски текст. Излиза във Франция, под името „Моника” и няколко години е хит там. След множеството концерти в Париж, въпреки че има възможност  да остане и да развие кариерата си там, Емил Димитров отказва и се завръща в България. Христо Куртев – президент на Международната академия за изкуства в Париж, казва, че много от песните на Емил са поискани от чужди певци от Белгия, Холандия, Германия, Мароко и Ливан. Така Емил Димитров става първият български член на Съюза на френските композитори и започва да получава авторски отчисления от целия свят. Вратите на Съюза на българските композитори обаче остават затворени пред него, заради липсата на музикално образование. Освен във Франция, той е звезда и в Съветския съюз, където е пял пред претъпкани зали и стадиони.

В дългата си кариера Емил Димитров има множество награди и признания от многомилионната си публика. Той създава десет хита, които влизат в европейските класации. Роден е на 23 декември  1940 година в семейството на илюзионисти. От малък пътува с тях и така с течение на времето се влюбва в сцената. Приет е първи да следва във ВИТИЗ /сега НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”/, заедно с  актрисата Илка Зафирова. През 1962 година изпява за първи път песента си „Арлекино”, което поставя началото на бляскавата му кариера. Същата песен представя на „Златният Орфей – 1975” Алла Пугачова, взима Голямата награда и започва звездния й път.

От 2000 година до смъртта си през 2005 Емил Димитров спира да се занимава активно с музика заради влошеното си здраве. Над 400 са песните, които той създава, както за него, така и за други изпълнители. Аранжиментите им са дело на Митко Щерев, Морис Аладжем, Александър Йосифов, Найден Андреев и много други.

През 2012 година Българското национално радио продуцира заедно с фондация „Емил Димитров” компактдиск, в който са събрани едни от най-хубавите песни, композирани и изпълнени от него. Чрез музиката, той успява да изгради невидим мост между Изтока и Запада. В едно от последните си интервюта, Емил казва, че никога няма да бъде достатъчна любовта, която получава от своята публика, но не вярва, че песните му ще се помнят след смъртта му. Нещо, което за радост не се е сбъднало.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

1995-1997 г. – Зимите на нашето недоволство – част I

За първи път в рубриката „80 години в 80 седмици” в един материал обединяваме събития от три години, тъй като правителството на Жан Виденов е симптоматично за неуспешния преход, в който продължаваме да живеем и днес. След като печели изборите, от 18..

публикувано на 28.07.15 в 11:57

1994 г. – Лятото, в което Господ беше българин

Лятото на 1994 г., Световното първенство по футбол в Съединените щати. България участва за шести път на световни финали. Всъщност участва, защото 9 месеца по-рано Господ „стана българин”. На 17 ноември на стадион Парк де пренс в Париж се решаваше кой –..

публикувано на 21.07.15 в 13:50

1993 година: Любен Беров – „сламеният човек”

След свалянето на кабинета на Филип Димитров, следващото правителство на България управлява две години. На 30 декември 1992 година икономическият съветник на президента Желев – проф. Любен Беров, застава начело на държавата, след като Движението за права..

публикувано на 14.07.15 в 12:18