Помните ли „Десетилетието на ромското включване”? Започна преди 10 години и приключи преди броени дни. Началото беше поставено в началото на февруари 2005 г. в София на помпозно тържество с участието на премиерите на всичките 12 страни от Източна Европа, които се включиха във включването. Десет години по-късно никой не си направи труда да отбележи края му, камо ли да отчете свършената работа, защото най-вероятно нищо не е свършено.
Благородната инициатива си беше поставила амбициозната цел да осигури на най-голямото малцинство в Европа равен достъп до образование, трудов пазар, здравна грижа и да подобри условията за живот. Завидната финансова подкрепа бе осигурена от института Отворено общество и Световната банка. На полувремето на десетилетието и ЕС се включи в интеграционния план, като задължи през 2011 г. своите членки, да разработят съответна стратегия. Но ромското десетилетие така и не успя да надскочи сухите декларации на правителства и НПО, и видими резултати няма. Вълшебният ефект „преди/след“ в ромските квартали не действа – там преди и след десетилетието мизерията е същата. Схлупените тухлени бараки все още са неизмазани, а импровизираните улици, които няма да откриете в нито една карта, са покрити със слоеве кал, но не и с асфалт. Всяка къща е със сателитна чиния, но животът не тече пред телевизора, а на улицата, където в неописуема мърсотия играят деца, наглеждани от невръстните си майки и баби. В такива гета живеят поне половината от българските роми, а две трети от тях през живота си не напускат махалите. Десетилетието на ромското включване не успя да промени тези статистически данни.
Защото десетилетието остана на хартия и не успя да прескочи от докладите и конференциите „на терен” в ромските махали. Инициативата не намери (или не пожела да намери) роми, които да се превърнат в движещата сила на интеграцията, а остави тази работа на чиновниците. Според неправителствените защитници на човешките права десетилетието не успя, защото правителствата така и не приеха ромите за равноправни партньори, но това е само част от проблема. Другата част се отнася до това, че народилите се ромски организации и партии-еднодневки (не без финансовата подкрепа на десетилетието) така и не се превърнаха в защитници на интересите на хората в махалите. Защитниците на човешки права забравят и друго – освен права хората от едно общество имат и задължения, например задължението да изпращат децата си на училище. До края на десетилетието на ромското включване не се случи нищо осезаемо. Остана само горчивият вкус на безсмислено и безрезултатно изхарчени пари.
След подписано споразумение между правителствата на България и Молдова, държавният университет в град Тараклия става структура на Русенския университет "Ангел Кънчев", съобщи пресцентърът на Министерския съвет. Чрез спогодбата се дава възможност..
България е най-силно засегнатата от горски пожари страна в ЕС от началото на 2024 г., след Кипър. Това обяви във фейсбук представителството на Еврокомисията в София. Данните са от Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS)...
Високите температури на морската вода, които по южното Черноморие достигнаха 30 градуса прогониха сезонната риба навътре в морето. Заради горещините, съчетани с нетипичните продължителни северни течения липсват характерните за летните месеци попчета и..
Горските пожари през последните седмици застрашават не само хората и населените места, но и ценни природни местообитания – дом на огромно разнообразие..
Има опасност върлуващият пожар в гръцката част на планината Славянка да премине на наша територия, алармира зам. областният управител на Благоевград..
Новите десет станции на столичното метро ще бъдат завършени през 2027 г., съобщи кметът на София Васил Терзиев, който инспектира участъка от разширението..