Тези дни стана ясно, че се учредява Асоциация на треньорите по футбол в България. В организационния комитет са едни от най-известните имена в българския футбол. „Единствените хора във футбола, които досега нямаха своя организация, са треньорите. А точно те са онези, които най-много разбират от футбол”, смята Стефан Грозданов, един от учредителите на Асоциацията. Футболният специалист Димитър Димитров-Херо твърди, че българският треньор днес е много по-добре подготвен, отколкото преди 20 години. Но защо това не води до очаквания резултат? Отговор на този въпрос дава Стойчо Младенов, старши треньор на ЦСКА, който принадлежи към златното поколение на българския футбол от 80-те години на 20 век. „Българският треньор е много способен. Но как без средства се прави селекция, как се привличат футболисти и как, без да им се плаща заплата по 2-3 месеца, да ги мотивираш да излязат на терена и да изпълняват тактическите указания?!” – задава риторичен въпрос Младенов:

„Българският треньор е унижаван непрекъснато. Неговата съдба зависи от една победа или от една загуба, – рисува картината Стойчо Младенов. – В България към нас се отнасят с неуважение. А в чужбина  треньорът е № 1. Собствениците му се доверяват напълно, защото той носи цялата отговорност. Когато треньорът поема един отбор, той си залага авторитета. Във футбола има негативни резултати, които не винаги зависят от треньора, а от качеството на състезателите, от селекцията. Треньорът на Запад има самочувствие. Когато решат да го освободят, той е обезпечен на 100%, защитен е юридически. В България не е така. Той работи за никакви пари и на втория мач го гонят. По този начин унищожаваме не само опитните треньори, но и тези, които са в зародиш”.

Според Младенов, на Запад българските треньори са по-високо ценени, отколкото в собствената си страна.

„Треньорите уж са по-добре подготвени, а резултатите всички ги виждат, – прави тъжна равносметка треньорът Велислав Вуцов. – Мъжкият национален отбор отиде до четвърта урна при слабите отбори. Младежкият не може да се пребори за нищо. Юношите не могат да се класират на високо ниво на нито един турнир. Клубните отбори, освен  хубавата птичка „Лудогорец“, която лети в нашата тиня, отпадат на I кръг от далеч по-слаби отбори. Има треньори, а няма играчи. Преди години наши футболисти играеха в „Барселона“, „Манчестър Юнайтед“, „Байерн Мюнхен“. Сега като пратим някоя резерва в „Спортинг“, се радваме сякаш сме продали някого на Луната. В България има около 1000 треньори. Трябва да се обединим, да обмислим нещата. Досега мълчахме, защото ако някой от нас се обади, Футболният съюз го глобява. Но ако се каже нещо срещу някой треньор, той не може да се защити”.

Идеята на новата структура е осигуряване на спокойствие и защита за треньорите, да се дават идеи и препоръки, свързани с първенството, с лицензирането на клубове и наставници, обмяна на опит между старото и младото поколение треньори. Асоциацията ще бъде регистрирана в УЕФА и ще поддържа връзка със себеподобни организации в Европа. Ще черпи от опита им, за да се бори с нередностите в българския футбол. В Хърватия, например, законът забранява на клубовете да сменят треньори повече от 2 пъти годишно, а в българския „Славия” за същия период са сменени 5-6 треньори, което не им позволява да покажат какво могат. Друг пример за нередност в българския футбол е отстраняването на треньор от В група с мотива, че играта на състезателите не била красива, въпреки че той е извел отбора си начело. На негово място е назначен човек, ръководил отбор от същата група със значително по-слаб резултат. Учредителите на Асоциацията заявяват, че целта им не е да се противопоставят на Българския футболен съюз, а съвместно да решават проблемите. Това е пътят за реализиране на мечтата, която обединява всички – футболисти, треньори, фенове: да виждат силен национален отбор, силни клубни отбори и български футболисти, които да разнасят славата на България по света.