1973 – „Добър певец не си ли – ще чуеш „Тромбата на Вили”

публикувано на 24.02.15 в 13:22]

БНР Новини

Снимка: Мирчо Сливенски

На 22 март 1973 година в Концертното студио на БНР за първи път прозвучава „Тромбата на Вили” – предаване, което със своите десет издания остава в историята като единственото музикално радио риалити.

Сигнал „Тромбата на Вили”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

С този сигнал започва всяко предаване „Тромбата на Вили“. Идеята е на Катя Воденичарова, главен редактор на „Хумор, сатира и забава”.

Катя Воденичарова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Тромбата на Вили“ съвпадна с периода, в който мнозина имаха желание да стават певци, да правят кариера, да вземат големи пари – разказва тя. – Съставихме жури, в което имаше музиканти, композитори, журналисти, писатели, актьори. Председател беше Вили Казасян и при първата фалшива нота той трябваше да свирне с една файтонджийска тромба. След покана от ефира, в обявения ден от цяла България дойдоха родители с талантливите си деца, задръстиха фоайето и двора на радиото. Наложи се да повикаме конната милиция, за да се въдвори ред. Разделихме хората на групи, насрочихме прослушвания и се започна една демонстрация на „таланти” – много смешно, и в същото време, трагично. Пресата писа за конкурса, ефектът беше огромен.“

За разлика от телевизионните риалити форматите, „Тромбата на Вили”няма състезателен характер. Медиите го определят като „радиоявление” и „истинско шоу”. Сатирикът Борис Арнаудов, дългогодишен редактор в БНР и участник в подготвянето на „Тромбата…“, си спомня:

Борис Арнаудов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Целта беше забавлението – ние не сме Музикална редакция, а „Хумор и сатира”. Естествено, искахме и да дадем шанс на талантливи хора да покажат възможностите си. Подготвяхме предварителен сценарий, но много се разчиташе на импровизацията на Вили Казасян – главното действащо лице. Всеки от журито си казваше мнението, като посоката беше – как да преодолеем модерната тогава естрадомания, увлечението по подражаването на естрадните певци. Направихме десет конкурса. Появиха се няколко безспорно способни деца, завършиха Консерваторията, участваха в концерт. Вили Казасян беше много великодушен човек. Той имаше възможност лично да ги оцени и ги канеше за солисти на Бенда. Мисля, че това е първият образец на такъв тип предавания. Години по-късно те се правят с много пари, а може би и повече усилия, но ние можем да се гордеем, че сме ударили гонга.”

Ето и част от коментарите на журито: „Колкото и странно да изглежда, пеене се учи”, „Неизразително, равно пеене, неритмично, минимални гласови данни и безучасно – дежурно поведение, а трябва хората да се развълнуват от изпълнението”. Казани с чувство за хумор, те дават и обективна оценка на певците. Предаването „Тромбата на Вили” става изключително популярно. Излъчва се до края на 1974 г. и спира с обяснението, че идеята е изчерпана. Финалът му е с концерт в Първо студио на БНР, на който участват десетина от най-изявените гласове, явили се на „Тромбата...“. Сред тях е певицата Мая Нешкова:

Интервю с Мая Нешкова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Занимавах се с музика и един ден баща ми каза за конкурса. Спомням си, че се представих с песента „Молитва” от репертоара на Борислав Грънчаров. Огромна емоция беше. На концерта в Първо студио на радиото ни съпровождаше Биг бенда с диригент Вили Казасян, човек, оставил голяма следа в моята кариера. Навремето имаше богата самодейност, но „Тромбата на Вили“ беше възможност да се срещнеш с големи музиканти и да видиш по какъв път да поемеш.”

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

1973 – „Добър певец не си ли – ще чуеш „Тромбата на Вили”

Още от категорията

2013 г. – Управление в изолация

2012 г. – Алексис Вайсенберг: „Всичко е звук”

2011 г. – Незабравимият Велко Кънев

Българско Национално Радио