Седмицата след Сирни Заговезни народът ни нарича Тодорова неделя, Тудурска, Кукерска… Ще се изненадате още колко наименования има този период. Всяко от тях е свързано с определени вярвания, представи, обичаи.
Според народните представи през Тодоровата неделя нощем излизат „таласъми и караконджовци“. През цялата седмица се спазват редица забрани, които важат предимно за жените. Младите девойки не бива да закъсняват вечер, за да не ги нападне някое от изброените тъмни създания. Не бива да се използват бухалки, не се оре и сее, за да няма гръмотевици и градушки през лятото. Не бива да се изработват мъжки облекла, не се пере и не се сушат дрехите. Тодоровата неделя е свързана със спазване на строг пост. Всички тези ограничения обясняват и защо се нарича още Тримирна или Гладна неделя.
Песи понеделник или Кукеровден – в някои краища на страната този ден е свързан с ритуали за предпазване на кучетата от бяс и с карнавални шествия. Люлеенето на кучета се нарича още „тричане“. Момците излизали извън селото на място, на което предварително са приготвили люлка. Всяко куче залюлявали три пъти – вярвали, че така няма да хване бяс. Много важен обичай на този ден е ходенето на кукери. Подобни маскарадни шествия се правят и в други моменти от празнично-обредния цикъл. Важно е да се знае, че техните обиколки също имат предпазен характер и осигуряват плодородие и благополучие.
Забраните във вторник предпазват от суша, глухота и устрел (лош дух, който напада човека, лекува се с баяне). На някои места жените месят хляб, кадят го и излизат на двора. Разчупват го на дръвника и канят дъждовните облаци да дойдат на гости и да си хапнат, а през лятото да се върнат с дъжд. Другаде мажат хляба с мед, хвърлят залък на покрива – за облаците. Останалата част разпределят и разнасят – на нивата, на реката (от която се вярва, че дъгата пие вода), на хармана.
През т. нар. Луда сряда ритуалите са за предпазване от психически болести. На Въртоглав четвъртък не бива да се навива прежда, да се работи на чекрък и да се извършват дейности, свързани с въртеливи движения. Вярва се, че това предотвратява „въртоглавие“ (или както го наричат още шемет, зашеметяване) у хора и животни. В петък жените не бива дори да хващат вретено… И така, до идването на големия празник в събота – Тодоровден.
Традиционни са конните надбягвания (кушиите), които се организират и до днес. Някога всяка фамилия извеждала своите коне, окичени със здравец и първите пролетни цветя. Докато мъжете приготвяли седлата и пр., жените пеели : „Свети Тодор коня кове сред ливади на зелено…“ След състезанието, всички заедно се завръщали в селището. Най-отпред яздел победителят. След това момите и момците правели голямо хоро, а в центъра му оставали конете и ездачите. Стопанинът на коня, който е „надбързал“ всички, приемал в дома си гости, които черпел с вино. На този ден празнуват и булките, които са се омъжили през зимата. За тях се правели специални краваи. Всички близки на младата невеста й подарявали такъв кравай с пожелание за много и здрави деца. Здрави и пъргави като жребчета.Снимка: БГНЕС
В пловдивското село Златитрап днес, 11 юни, от 11.30 ч. ще открият в национален мащаб жътвената кампания 2024-та. Събитието е част от европейската инициатива "Хляб на мира" , която обединява дванадесет държави от Централна и Източна Европа...
От 7 до 9 юни Международният фестивал на историческите възстановки във Велико Търново ще събере на историческата крепост "Царевец" групи за исторически възстановки и свободни реконструктори от България, Гърция, Италия, Румъния, Словакия и Сърбия...
Хиляди хора се включиха в тазгодишното шествие, с което бяха закрити Празници на розата в Казанлък, които тази година се провеждат за 121 път. Сред гостите, наблюдавали ритуала ритуала по бране на розов цвят и розоварене в градините край града бяха и..
Ценители на българския фолклор се събраха в почивните 20 и 21 юли в тетевенското село Рибарица за Третия национален фестивал и шестнадесето издание на..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Разкъсана облачност
Променлива облачност; възможно е да превали