В момент на странни „маневри” в парламента за прокарване на решения с „плаващо мнозинство” и на първи смени във втория кабинет „Борисов”, инициативен комитет на 100-тина български политици, общественици и спортисти призова със странно обръщение за „обективно разглеждане на… възможностите за бъдещ принос на цар Симеон II за развитието на съвременна България”. Призивът се възприе като опит за връщане на Симеон в политическия живот, от който той изпадна след като беше „цар-премиер” (2001-2005) и партньор на тройната коалиция на БСП, ДПС и НДСВ (2005-2009). След което премина в извънпарламентарното небитие.

Влизането на Симеон Сакскобургготски в българската политика преди години бе инициирано пак с призив на интелектуалци, но тогава заслужи обществено внимание. Сега, седем дни след призива за връщането му в политическия живот, няма особени реакции. Желанието на интелектуалците е загърбено не само от парламентарните сили, но сякаш и от политическата сила довела Симеон до апогея му като „цар-премиер”. Макар извънпарламентарно вече шест години и преименувано от Национално движение Симеон Втори (НДСВ) на Национално движение за стабилност и възход (НДСВ), то и до днес пази непроменена първоначалната си абревиатура, за да се помни връзката му с някогашния патрон. Председателката на НДСВ Антония Първанова поздрави по случай рождения й ден съпругата на Симеон Сакскорубргготски – Маргарита, като я титулува Нейно Величество, но още не се произнася по въпроса за политическото възраждане на Симеон. Дали защото е истина, че набира сила идеята движението да се саморазпусне, защото е изпълнило мисията си? Ако обаче е изпълнило мисията си и иска да напусне политическия живот, защо тогава в него да остане патронът му Симеон, при това с решение на правителството и парламента, както си представят членовете на инициативния комитет?

Идеите им, впрочем, са спорни и объркващи. Един заяви, че България е станала член на ЕС и НАТО благодарение на Сакскобургготски. Обективната историческа истина е, че приемът в ЕС и НАТО беше подготвян от цяла поредица български правителства, и дори Сакскобургготски да беше пожелал да спре процеса, нямаше да може да го направи заради сключени от предшествениците му договорености. Друг член на инициативния комитет коментира, че ако правителството и парламентът възложат на Сакскобургготски специална мисия, той може с неформални разговори да отвори много повече врати за приема на България в Шенгенското пространство, отколкото едва ли не всичките министри. Сякаш приемът в Шенгенското пространство е въпрос на лично обаяние, а не на изпълнение на критерии и политически условия…

Радетелите за политическо възраждане на Сакскобургготски предлагат също той да упражнява специфични политически и дипломатически функции чрез институция, наречена „Българска корона”. В последното предложение има не само правен абсурд, но и елемент на незачитане на конституционното устройство на България като парламентарна република, а не монархия. Друг радетел за политическото съживяване на Симеон Сакскобургготски прояви пренебрежително отношение към всички политици, като го сравни с „Мерцедес”, който е непригоден за „калта” на българската политика. Не отива някак си на политик, който сам е изпаднал от политиката, да определя като „кал” действащи такива по силата на избори, а не по силата на препоръки от привърженици. Има и цитирани в призива радетели на политическото възраждане на Симеон, които същевременно не са се подписали под него.

Странностите около казуса са твърде много, за да им се търси задоволително обяснение и рационален отговор. Но в това няма нищо страшно или ново – българинът отдавна е свикнал да пита „кой”, „какво” и „защо”, без да намира или получава отговор.