Празникът на Христовото Възкресение е може би най-таченият и обичан ден в българския фолклорен календар. Символичният му смисъл се свързва с победата на живота над смъртта, раздялата с остарялото и отминалото и надеждата за щастливо бъдеще. Неслучайно, макар и подвижен, празникът се пада винаги в разгара на пролетта, когато животът с пълна сила разцъфтява след дългата зима. Идването на Великия ден се очаква дълго и трепетно от млади и стари. С него завършва Великият пост, най-дългият и тежкият през годината, когато в продължение на 49 дни хората се отказват от блажната храна, от виното и веселбите, от хорàта и свирните, от брачното общуване. Настъпването на Великден поставя край на дългото въздържание и предлага изобилни трапези, гостувания у роднини и близки, празнични хорà и всенародно веселие.
Емблематични за празника са шарените яйца, особено червените на цвят. Любопитен е въпросът защо именно те се превръщат в основен символ на този ден? От една страна яйцето е първата блажна храна, с която по традиция се отговява след дългия пост. В християнството то се тълкува като символ на Христовия гроб, който неговите последователи намират празен след Възкресението и по-общо, като символ на вечния живот и духовното спасение. И във фолклора яйцето е ключов образ –то се свързва със слънцето, с живота и с плодородието, предпазва от зли сили, с него се лекува и се развалят магии. От друга страна, червеният цвят, който според богословите символизира пролятата кръв на Спасителя, в традиционната култура означава живот, енергия, жизнена сила и в същото време прогонва всичко лошо и опасно. Боядисването на яйца за Великден е било разпространено в целия християнски свят, но с течение на времето в Западна Европа истинските яйца са заместени от шоколадови или от пластмасови, пълни с бонбони и други лакомства. За сметка на това сред славянските и балканските народи традицията да се боядисват яйца се запазва и до днес и се усъвършенства до истинско изкуство. Тъй наречените писани яйца или шарени перашки, които момите и младите жени приготвят за най-близките и обичани хора, съчетават красиви и сложни орнаменти. Според някои изследователи те дори могат да се разчетат като своеобразен код, пазещ древни знания за вселената.
Други типични празнични храни са обредните хлябове, украсени с шарени яйца, които през ХIХ век постепенно са изместени от европейския по произход козунак, както и печеното великденско агне с традиционната дроб-сърма, приготвена от агнешки дреболии с ориз и подправки.
И днес хиляди българи се стичат в храмовете в навечерието на Възкресение Христово, за да присъстват на полунощната празнична служба и да отнесат в домовете си запалени свещички с жив огън, донесен от Йерусалим. Запазена и досега е традицията да се гостува на роднини и близки, като се носят дарове – шарени яйца и козунаци. Навсякъде звучи празничният поздрав: Христос Воскресе!, на който по традиция се отговаря: Воистину Воскресе!
В миналото задължителен елемент от празника били великденските люлки. Особено значение имали те за младите хора, на които предстои да се задомят. Всеки младеж гледал за залюлее своята избраница и така да ѝ покаже чувствата си, а през това време останалите девойки пеели закачливи песни за двамата влюбени. Вярвало се още, че обредното люлеене предпазва от похищението на змейове и самодиви, както и от болести, затова на люлките се качвали също млади невести и деца. Друг важен момент било великденското хоро, което събирало млади и стари на селския мегдан. Всички обличали чисто нови дрехи, а момите слагали най-красивите си премени, изработени от самите тях, и така показвали не само хубост, но също трудолюбие и сръчност.
Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..
Днес отново е денят Арифе, който предхожда всеки байрам, без значение дали е Рамазан или Курбан байрам. Мюсюлманите днес отдават почит на починалите си близки, като във всеки дом жените месят тесто, от което се правят мекици и се раздават на..
Международен фестивал "Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство" се открива днес и ще продължи до 16 юни. В събитието, с организатор Сдружението за исторически възстановки "Филипопол" се очакват участници от България,..