Ако се запитаме дали медицината е благо или вреда за обществото, недвусмислено отговорът ще бъде „благо”. От друга страна медицината изучава не здравето, а болестите, стремейки се да оздрави човека. Професионалният празник на работещите в здравеопазването и световен ден на здравето,който през тази година е посветен на здравословното хранене, ни кара да погледнем критично върху системата, като заговорим за постиженията и пропуските.

Според д-р Юлиян Йорданов, заместник-председател на Българския лекарски съюз (БЛС), през последните 15 години здравеопазването у нас незабелязано се е модернизирало с придобивки като роботизирана хирургия, модерна ехографска апаратура, скенери и др. Страната ни е на едно от първите места в Европа по достъп до специализирана медицинска грижа, сочи Индексът на здравния потребител. От друга страна – сравнителни проучвания на страните от ЕС показват, че здравните показатели у нас не са добри. Това се дължи на много фактори – не само на системата на здравеопазването и нейното състояние, но и на демографските проблеми, които протичат в страната – ние сме с отрицателен прираст и застаряващо население. А очакванията на пациентите надминават възможностите на здравната каса.

Ние разполагаме с най-малко пари за здраве на човек от населението от страните на ЕС, а искаме европейско здравеопазване – казва заместник-председателя на браншовата организация.

Развитите европейски държави отделят около 7 процента от БВП за здравеопазване, а у нас тази стойност е около 4 процента. В допълнение – около 1,2 млн. граждани не плащат здравни осигуровки. До скоро некоректен платец беше и самата държава, която осигурява над половината население, но плаща 4 процента вместо определените по закон 8. В бюджета за тази година е заложено поетапно изравняване на здравните вноски на осигуряваните от държавата групи, с и тези, които работят в реалния сектор.

Държавата осигурява 9 категории граждани (студенти, пенсионери, безработни, военнослужещи и др.)и плаща здравна вноска на половината от минималната здравно-осигурителна вноска, която всеки от нас плаща – казва д-р Йорданов. – Това демотивира и останалите да внасят редовно здравни вноски. Има и не малък контингент от хора, около 200-300 хиляди души, които могат да плащат своите вноски, но които предпочитат да се включат в системата, когато имат нужда от това. Достъпът до системата е значително облекчен, а промените, които се готвят в Закона за здравно осигуряване, ще въведат по-строг ред.

Те предвиждат неосигурените да могат да възстановят правата си срещу еднократна вноска от 2000 лв., което е значително увеличение спрямо досегашните 600 лв. Възстановяването на здравно-осигурителните права обикновено е временна мярка. Към нея се прибягва при необходимост от скъпоструваща манипулация, която се заплаща от Здравната каса. След това възстановилите правата си отново могат да напуснат системата. А това води до загуби.

За първите три месеца на финансовата година Здравната каса се оказа в преразход, като за лекарства не достигат около 100 млн. лв., а за болниците – приблизително 50 млн.лв.

Като че ли нито касата, нито държавата могат да се справят с този проблем. За дейност в болниците се слагат лимити, но за лекарствата това не може да се случи – коментира поредния дефицит д-р Йорданов. – Факт е , че за първите три месеца на тази бюджетна година за онкомедикаменти в болничната помощ преразходът е 25 млн. лв. Там трябва да се търси една от основните причини за увеличаване на разходите в здравеопазването. Няма как да не се повишават разходите за здравеопазване. Болничната помощ е свързана и с медикаменти, и с повишаващите се цени на тока, парното, медицинските изделия. Всички тези цени вървят нагоре. Няма как финансирането на здравната системата да остане без промяна. Или пък другата теза – то се увеличава, а качеството не се променя.

Причина за дълговете на здравните заведения са и недофинансираните клинични пътеки, които представляват основната част от дейността им.

За да се оздрави здравно-осигурителната система, от една страна – трябва да се запушат пробойните в нея, а от друга – да се увеличи финансирането, счита заместник-председателят на браншовата организация.

Ако през годините държавата се оттегля от разходите за здравеопазване за сметка на НЗОК, редно е тя да отстъпи управлението на публичните средства на обществото.