Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

1981 – 13 века българска държава

БНР Новини
Снимка: архив

Годината 1981 ще се запомни с изключителното по размах и вложени средства начинание на България да се представи пред света по начин, който на съвременен език наричаме национална имиджова презентация. По повод 1300-годишния си юбилей, страната ни организира амбициозно честване с богата програма от събития у нас и по света. Завършена е реставрацията на крепостта Царевец във Велико Търново, а от режисьора Въло Радев е създаден авангардният за онова време мултимедиен спектакъл „Звук и светлина“, който и днес привлича туристи в старопрестолния град. Издигнати са и паметници, сред които внушителният „Създатели на българската държава” в Шумен и будещият и днес противоречиви мнения и страсти „1300 години България”в София. В същата година в столицата е открита сградата на Националния дворец на културата, който продължава да е най-големият културен институт у нас.

Емил Александров – заместник на Людмила Живкова в Комитета за култура, и член на вътрешния кръг от експерти, създали концепцията за юбилейното честване, припомня в своята книга „Култура и лична власт“ тези събития: „Главното честване се състоя в Народния дворец на културата на 20 октомври 1981 година и докато Тодор Живков четеше доклада, на 200 метра от залата, в духа на наложилата се традиция, кипеше усилена работа: довършваше се паметникът, посветен на 1300-годишнината. Нашите намерения наистина бяха амбициозни. Основното в тях бе всеки българин и всяка институция да даде своя принос за подобряването на сектора, в който работи и живее. И в този смисъл честването не трябваше да се изразява в тържествен акт, а да е няколкогодишен процес, който да доведе до положителни промени в стопанския, културния, политическия и социалния живот.”

В Златния фонд на Българското национално радио се пази запис от словото на Живков от 20 октомври 1981 година, в което той изразява своята гордост от богатата ни история.

„Другарки и другари, непреходното величие на делото на нашите прадеди е, че българската държава, за разлика от тогавашни държави на нашия континент, се изграждаше върху принципа на народността, като държава на един народ – българският. Тя възникна върху три основни етнически съставки: прабългари, славяни и траки, които формираха една народност – българската. Това беше първата славянска държава, която възвести политическата и духовна пробуда на многомилионния славянски свят, помогна му да се приобщи към тогавашната цивилизация и му даде неудържим тласък да застане в нейното чело. Слава на великите първостроители, под чието водачество българският народ създаде своя централизирана държава: хановете Аспарух, Крум и Омуртаг, Княз Борис І, царете Симеон, Самуил, Асен и Петър, Калоян и Иван-Асен ІІ. Българската земя отдавна е била средище на велики за своето време култури, които са влияели върху нашата, и които древният ни народ творчески е влял в своята култура. Но има едно дело в миналото ни, което в голяма степен обяснява нашата народностна и национална устойчивост и несъкрушимост – делото на гениалните Кирил и Методий и техните ученици.”

Ден по-рано – на 19 октомври, пък е премиерата на първата българска суперпродукция с холивудски размах – филма „Хан Аспарух“ на режисьора Людмил Стайков по сценарий на Вера Мутафчиева. В главната роля е актьор-дебютант, непознатият на публиката Стойко Пеев. Снимките продължават 11 месеца, с участието на невъобразимите 60 000 статисти, с някои от най-мащабните в историята на световното кино каскади с коне, а в снимачна площадка е превърнато плевенското село Рибен. И до днес не се знае точната сума, вложена в снимането на най-амбициозния филм в 100-годишната история на българското кино, който след триумфалния си успех в България събира сериозна публика и в най-преситената от кино страна – САЩ. В Златния фонд на Българското национално радио откриваме кратък запис от филма:

„Аз, Хан Аспарух, обявявам тази земя за държава на българите. И нека тези, които идат след нас и носят нашето име, я обичат и пазят…Казах!”



В обществен план организирането и честването на 1300-годишния юбилей е едно от безспорните постижения на България в най-новата й история. В личен план обаче то е свързано с крушението на човешки съдби. На 21 юли 1981 г. умира Людмила Живкова, при не напълно изяснени обстоятелства, които и до днес подхранват слухове и теории на конспирацията. През следващите години на близките й сътрудници – дипломата Живко Попов /издигнал се до поста заместник външен министър/ и Емил Александров, неин заместник в Комитета за култура, които са сред идеолозите на мащабното отбелязване на юбилея, са скалъпени показни процеси и са вкарани в затвора. Днес своеобразен символ от времето на юбилея е рушащият се паметник „1300 години България” в градината пред НДК, от който е останал скелетът, но си е отишъл духът.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

1997 година – Новото начало

След краха на социалистическото правителство на Жан Виденов, служебният кабинет начело със Стефан Софиянски съумява за кратко време да успокои социално-политическата обстановка у нас и да върне доверието на международните институции към България. На 19..

публикувано на 18.08.15 в 11:35

1995-1997 година – Зимите на нашето недоволство – част 2

Тази седмица в рубриката „80 години в 80 седмици” ще ви разкажем за една от причините, довела до оставката на правителството на премиера Жан Виденов – банковите фалити. Наред със зърнената криза, избухнала през 1995 година, през следващата..

публикувано на 11.08.15 в 12:00

1996 г. – Убийството на Андрей Луканов

Датата 2 октомври 1996 година ще се запомни с първото убийство на български министър-председател, макар и вече бивш, в най-новата ни история. Преди него същата съдба, но след дирижиран съдебен процес и предрешена смъртна присъда, произнесена от т.н...

публикувано на 05.08.15 в 12:27