Годината 1981 ще се запомни с изключителното по размах и вложени средства начинание на България да се представи пред света по начин, който на съвременен език наричаме национална имиджова презентация. По повод 1300-годишния си юбилей, страната ни организира амбициозно честване с богата програма от събития у нас и по света. Завършена е реставрацията на крепостта Царевец във Велико Търново, а от режисьора Въло Радев е създаден авангардният за онова време мултимедиен спектакъл „Звук и светлина“, който и днес привлича туристи в старопрестолния град. Издигнати са и паметници, сред които внушителният „Създатели на българската държава” в Шумен и будещият и днес противоречиви мнения и страсти „1300 години България”в София. В същата година в столицата е открита сградата на Националния дворец на културата, който продължава да е най-големият културен институт у нас.
Емил Александров – заместник на Людмила Живкова в Комитета за култура, и член на вътрешния кръг от експерти, създали концепцията за юбилейното честване, припомня в своята книга „Култура и лична власт“ тези събития: „Главното честване се състоя в Народния дворец на културата на 20 октомври 1981 година и докато Тодор Живков четеше доклада, на 200 метра от залата, в духа на наложилата се традиция, кипеше усилена работа: довършваше се паметникът, посветен на 1300-годишнината. Нашите намерения наистина бяха амбициозни. Основното в тях бе всеки българин и всяка институция да даде своя принос за подобряването на сектора, в който работи и живее. И в този смисъл честването не трябваше да се изразява в тържествен акт, а да е няколкогодишен процес, който да доведе до положителни промени в стопанския, културния, политическия и социалния живот.”
В Златния фонд на Българското национално радио се пази запис от словото на Живков от 20 октомври 1981 година, в което той изразява своята гордост от богатата ни история.
Ден по-рано – на 19 октомври, пък е премиерата на първата българска суперпродукция с холивудски размах – филма „Хан Аспарух“ на режисьора Людмил Стайков по сценарий на Вера Мутафчиева. В главната роля е актьор-дебютант, непознатият на публиката Стойко Пеев. Снимките продължават 11 месеца, с участието на невъобразимите 60 000 статисти, с някои от най-мащабните в историята на световното кино каскади с коне, а в снимачна площадка е превърнато плевенското село Рибен. И до днес не се знае точната сума, вложена в снимането на най-амбициозния филм в 100-годишната история на българското кино, който след триумфалния си успех в България събира сериозна публика и в най-преситената от кино страна – САЩ. В Златния фонд на Българското национално радио откриваме кратък запис от филма:
„Аз, Хан Аспарух, обявявам тази земя за държава на българите. И нека тези, които идат след нас и носят нашето име, я обичат и пазят…Казах!”
Задачата ни е да направим България нормална държава, а не съвършена. За човешкото същество е много по-естествено да живее в един свят, в който държавата не го държи за гушата, не му определя работата, не му решава възгледите и не го учи как да живее...
Красива, умна, талантлива и малко екзотична, Елисавета Багряна е звездата на българския културен небосклон, зает почти изцяло от мъжете. Въпреки чувствителността и крехкостта си, тя обаче се оказва удивително силна и оцеляваща в трудната борба за..
„Време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост.“ Така характеризира началото на 90-те години Петко Ковачев, който тогава е член на Независимите студентски дружества и „Екогласност”. През 1990 г. събитията вървят не като поток, а като придошла..