Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

От Лазаровден до Гергьовден в град Баня все пеят

БНР Новини
Снимка: БУЛФОТО

Пъстра, свежа и с ухание на младост е природата на град Баня през пролетта. Дърветата са се пробудили от зимния си сън и се обличат в цветна премяна, а река Стряма се спуска с буйни пролетни води по южните склонове на Стара планина. Необичайното оживление след края на зимата е пробудило магическа енергия, тя кара тревата да расте, дърветата да се разлистват, а птиците да чуруликат весело сред клоните на дърветата. Енергията от природата прелива в човека чрез всичките му сетива. Леко е в душата и мислите на хората, а жителите на град Баня стъпват бодро, сякаш ей сега ще се хванат и заиграят на дълго пролетно хоро.


Всяка пролет, с хора и песни банчани посрещат празничните дни от Лазаровден до Гергьовден (т.е. седмица преди Възкресение, до 6-и май). В този край да се играе пролетното хоро е ревностно пазена традиция, която не е прекъсвала дори във времена на несгоди и изпитания. На него се хващат всички, а децата и в наши дни разучават с желание песните и танцовите стъпки, характерни за подбалканския край. Песента събира заедно хората и насочва мислите им към природата, която ще ги дари с житни класове, дървета, обсипани с плод, а и с благодатен дъжд. Хорото и песента в Баня вървят ръка за ръка, а стройната редица за банчани е най-важна и нищо не трябва да я нарушава. Хорото се води от мъж, обигран в танца, след него застават певиците. Няма случай да сме участвали в някой фестивал и да сме строени като в хор, за да пеем. При нас хорото и песента вървят заедно – в това ни убеждава Иванка Близнакова, ръководител на групата за изворен фолклор при читалище „Св. св. Кирил и Методий” в град Баня.


Групата, когато се събере цялата
, наброява 26 човека, в състава ни има и един мъж, когото много уважаваме заради ентусиазма да идва и да танцува заедно с нас. Песните, които изпълняваме, се наричат „Пролетни хора на песен”. Изпълняват се по Лазарските и Великденските празници, и завършват на Гергьовден. Характерното е, че в нашите хора участват и мъже. С това сме различни, защото никъде в страната не са се хващали мъже на лазарското хоро. А при нас хорото затова е много дълго, защото участват и мъжете. Успяваме да се запазим, благодарение ентусиазма на нашите мили певици. Въпреки семейните грижи и задължения, те усърдно репетират танца и песните. Сред тях има работещи извън града. Привечер след работа слизат от автобуса и бързат за репетицията ни в читалището. Никой не иска да отсъства, защото песните дават стимул и смисъл в живота ни.


Най-много спомени в групата за автентичен фолклор от Баня оставило едно участие във фолклорния фестивал в местността Рожен в Родопите. Какво се е случило и как се поддържа жив духът на традицията, разказва Иванка Близнакова:


Много време се готвихме за това участие и искахме да изпеем повечето от песните ни. Но така се случи, че сцената там беше нестабилна и когато се качихме и заиграхме всички, подиумът започна да се люлее.
Наложи се да съкратим участието си. Това предизвика силни емоции, успяхме да изпеем само по два куплета от песните. Не останахме доволни. Лошия спомен после превърнахме в шега и преди всяко наше участие винаги проверяваме каква е сцената и дали ще ни издържи. На хорото един за друг танцьорите се хващат за коланите си, които са много пъстри и красиви, плетат се ръчно и са характерни за нашия край. На площада по време на пролетните празници то се започва около обяд и се играе до тъмно вечерта. Аз лично дойдох да живея в Баня, когато се омъжих. Помня, че останах изумена от красивата природа, от многолюдното по онова време село. През 60-те години на хорото се хващаха толкова много хора, че човешката върволица опасваше целия площад от крайдо край. Няма година да не сме играли „хорото на Лазара, както го наричаме. С него посрещаме символично Лазаровден и го изпращаме на Гергьовден – на 6 май. Тогава пеем специална песен, в която се казва, че „си отива Лазара. След нея всички се пускат от хорото и отиват да си гледат работата на нивата. Това не е просто сценично изкуство, то е нашето изкуство, дошло от живота и опита на хората преди нас.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Елмалъ баба теке

Дервиши по нашите земи - легенди и мистерии витаят около текето на село Биволяне

Според османски документи  край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..

публикувано на 26.06.24 в 09:15

На Еньовден билките и водата добиват магична сила

Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..

публикувано на 24.06.24 в 04:30
Снимка: Регионален етнографски музей – Пловдив

Пловдив кани любителите на позабравени занаяти в Етнографския си музей

Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..

публикувано на 23.06.24 в 10:10