Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

1982 – „Оркестър без име” и пътят към мечтите

БНР Новини
Кадър от филма „Оркестър без име”

През 1982 г. е премиерата на филма „Оркестър без име”. Историята в него е за четирима мъже с различни професии, които, въпреки че не са професионални музиканти, имат мечтата да завладеят престижните сцени. Филмът и до днес продължава да привлича малки и големи и е сред най-гледаните родни ленти на всички времена. Режисьор е Людмил Кирков, сценарият е на Станислав Стратиев, а в основните роли са Георги Мамалев, Павел Поппандов, Филип Трифонов, Велко Кънев, Катерина Евро, Мария Каварджикова. Музиката е на Борис Карадимчев. Освен с незабравимите им превъплъщения, филмът ще се помни и заради емблематичните песни „Оставаме“, в изпълнение на  Маргарита Хранова и „Нашият град“ на група „Тангра“. Част от лентата е снимана в град Айтос, заради близостта му с Южното Черноморие. Основните снимки са в Слънчев бряг, Черноморец и Дюни.

В интервю, запазено в Златния фонд на Българското национално радио, композиторът Борис Карадимчев, който си отиде от този свят през миналата година, казва:

Снимка

Наистина е чудесен филм и, знаете ли, истинските филми, които въздействат на зрителите, това са филми, които споделят съдбата на хората със съдбата на актьорите. „Оркестър без име“ е много верен по отношение съдбата на много музиканти, които отиват с голям ентусиазъм, с много настроение и желание да свирят, да покажат своето изкуство, както и да радват хората. Това са средна категория музиканти, които искат да се изявят по заведенията, но се получават редица неудачи. Ако си спомняте, накрая на филма те казват: „оставаме, оставаме“ с тяхното желание и мечти.

Актьорът Георги Мамалев си спомня: Участието в „Оркестър без име” бе изключителен късмет за мен. В нашата професия не може без птичето, което каца на рамото. Разбира се, и друг път съдбата ми е протягала ръка, но да играеш във филма, спечелил любовта на публиката и класации за брой на зрителите, наистина е голям шанс и огромна радост.  Допълва, че сценарият е писан специално за тях и затова е решено да останат с истинските си имена. Кастинг е имало единствено за ролята на певицата Рени, спечелен от Катерина Евро.

Отново в Златния фонд откриваме и няколко откъса от филма. Един от тях е знаменитият диалог между Георги Мамалев и Георги Русев за барабаните и влиянието им върху съседите:

Снимка

– Ооо, чичо Петре, казвай, ама бързо, защото репетирам.

Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ми се взе.... Айде мани мене, ми кокошките престанаха да носят. При 20 кокошки, яйца от пазара купувам. Аз и на война съм бил, ама такова чудо..... Бомбардират, бомбардират, пък спрат, а при тебе спиране няма от сутрин до вечер. Какво е това чудо бе, какво беше това твое изкуство, бе? Оглушаваме бе, Гоше!


И Бетовен е бил глух, обаче гений, така че не се бой, няма страшно.


За Бетовен не знам, това си е негова работа. Аз ти казвам, че не се трае вече... Роднини сме, сичко, обаче спирай. Цяла година как не се умори бе, момче?

Няма как, чичо Петре. Това е изкуство и иска жертви! Ти знаеш ли как е започнал един Луис Армстронг например? При това негър и то в Америка, но трябва веднъж да се започне.


Какво започване бе, момче? Аз ти говоря за спиране.


Ама това е музика, чичо, само че не можеш да я усетиш, да я почувстваш.

СнимкаСпоред Николай Николаев, който изпълнява ролята на италианеца Джани Леопарди, филмът е толкова успешен заради това, че режисьорът успява да направи от актьорите съавтори на филма. „Оркестър без име” заема достойно място в съкровищницата на българското кино и въпреки че е една от най-хубавите комедии, правени у нас, тя се фокусира и върху сериозните теми за приятелството, любовта и изкуството. Вероятно именно това, както и брилянтната актьорска игра, го прави един от най-обичаните от поколенията наши филми.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Правителството на Филип Димитров

1992 г. – Филип Димитров – премиер с малко, но завинаги

Задачата ни е да направим България нормална държава, а не съвършена. За човешкото същество е много по-естествено да живее в един свят, в който държавата не го държи за гушата, не му определя работата, не му решава възгледите и не го учи как да живее...

публикувано на 07.07.15 в 12:01

1991 г. – Елисавета Багряна – вечна и неповторима

Красива, умна, талантлива и малко екзотична, Елисавета Багряна е звездата на българския културен небосклон, зает почти изцяло от мъжете. Въпреки чувствителността и крехкостта си, тя обаче се оказва удивително силна и оцеляваща в трудната борба за..

публикувано на 01.07.15 в 11:35

1990 година: Времето е наше?

„Време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост.“ Така характеризира началото на 90-те години Петко Ковачев, който тогава е член на Независимите студентски дружества и „Екогласност”. През 1990 г. събитията вървят не като поток, а като придошла..

публикувано на 23.06.15 в 14:28