В началото на седмицата министърът на образованието проф. Тодор Танев представи пред журналисти част от реформите, които той и екипът му подготвят. Сред тях е създаването на четиристепенна образователна система, която предвижда откриване на интегрални професионални колежи. Те ще осъществят връзка между средното и висшето образование чрез два етапа на обучение, всеки с продължителност две години. Първият осигурява майсторска степен, вторият – диплома за мениджър. Така учениците ще получат професионални знания и опит, необходими при бъдещата им реализация. Младежите, които биха искали да продължат образованието си във висше учебно заведение, ще могат да го направят след полагане на зрелостен изпит, задължителен и за завършващите гимназиално образование. Според проф. Танев работещите в сферата на образованието, науката и пазара на труда, трябва да обединят усилия. Това ще позволи приемането на определен брой ученици в отделните специалности и ще осигури работни места на дипломиралите се. Още в началото на своето управление министърът определи основните цели, които ще следва. Една от тях е да се повиши ролята на изкуствата в образованието и възпитанието на подрастващите. Нека припомним, че проф. Танев е син на известния и уважаван български композитор и дългогодишен преподавател в Националната музикална академия проф. Александър Танев. Ето защо подобно становище не е изненада. Какво още каза министърът в интервю за Радио България:

Приоритет в работата на МОН е борбата с насилието в училищата, което през последните години придоби плашещи измерения.

Насилието трябва да бъде намалено до граници, които са възможно най-ниски. Но сякаш забравяме, че то върви „ръка за ръка” с други, не по-малко важни проблеми. Спряхме да говорим за вредата от дрогата. А тя става все по-достъпна, по-евтина и все по-вредна. Затова през месец май организираме поредица от научнопрактически конференции, които ще провеждаме съвместно с различни министерства. Заедно ще обсъдим как да защитим не само територията на българското училище, но и пространството около него. Колкото до написването на нови учебници, това наистина е наложително. Създаването им по сега съществуващия закон няма смисъл, защото виждаме докъде води. Новият закон е на второ четене, нека изчакаме българските народни избраници да решат какво ще се случи с училищното и предучилищното образование. Тогава бих могъл да се ангажирам с по-конкретни данни. Не бива да забравяме електронното образование, защото то навлиза с огромна сила. Половината деца учат, по-точно самообразоват се с информация, намерена в някакви сайтове. Вместо да четат учебниците, те търсят нещо по-кратко в мрежата. Няма контрол откъде черпят информация и доколко тя е достоверна. В това отношение държавата е в дълг към училището. Час по-скоро трябва да се въведат интерактивните методи на обучение, общата информационна мрежа. Свидетели сме как съседна Турция въведе програмата „Таблет за всяко дете” и отбеляза световен рекорд в електронизацията на учебния процес. Не съм против книжните учебници. Те винаги ще имат своята роля и не са алтернатива на електронните, както телевизията не може да бъде алтернатива на театъра. Но трябва да усъвършенстваме и осъвременяваме методите. Много ме радва това, че българските училища в чужбина постоянно се множат. Правим всичко възможно да улесняваме работата им. Изпращаме учебници, назначаваме учители, отделяме средства. Там електронните източници ще намерят много голямо приложение и според мен ще решат проблемите, които поставя липсата на учебници за българчетата извън България.