Повечето българи свързват Кюстендил с минералните бани. Славата на югозападния ни град като център на балнеологията се носи още от времето на соца, когато тук вреше и кипеше от курортисти. По това време градът разполагаше с множество държавни лечебници и ведомствени станции, които осигуряваха на труженици от цяла България здравословна почивка срещу символични цени. В годините на прехода обаче много от тези бази бяха изоставени, а реномето на града като атрактивно място за балнеотуризъм повехна. Но ето, че напоследък общината отчита ръст на туристи.

Оказва се, че хората все по-често се отбиват тук не само заради лечебните минерални води, но и по линия на културния и екологичния туризъм.Новите спа и балнеохотели в града предлагат чудесни бази за отдих с богат набор от лечебни и релаксиращи програми. Някои от тези 5-звездни комплекси са суперлуксозни и посрещат по-заможни гости от страната и чужбина. До края на 2015 г. ще приключи изграждането на голям общински балнеокомплекс с прилежаща хотелска част, който ще работи по Здравната каса. Идеята е да се привлекат и гости от ЕС по линия на чуждите здравни каси – увери ни Стоян Дертлийски от община Кюстендил. А иначе балнеологията в този облагодетелстван от природата край е с хилядолетни традиции.

Предполага се, че Кюстендил е един от най-старите градове на територията на днешна България. През 5 век пр. Хр. около тукашните минерални извори се заселили траките, а по-късно, привлечени от лечебните свойства на местните води, в района се установяват римляните. За тяхното присъствие свидетелстват добре запазените останки от антични терми с огромни мащаби, изградени с невиждан замах. Римляните нарекли града Пауталия и разнесли славата на чудотворните му лечебни извори из цялата империя. Днес следите от някогашните бани в центъра му привличат любопитството на туристите. Друга емблема на Кюстендил е късноантичната средновековна крепост „Хисарлъка”, която беше реставрирана съвсем наскоро.

Местната администрация залага на културния туризъм с идеята да популяризира историческото наследство на този край. Така, съвместно със съседните общини Земен и Невестино, наскоро беше реализиран съвместен маршрут по поречието на р. Струма, осеяно с манастири, църкви и следи от Средновековието. Заслужава си да направите преход и до водопада Полска Скакавица с височина 50 м. Гледката е изключителна! – твърди Стоян Дертлийски. Всъщност красивата природа, чистият въздух и недокоснатите от човешка ръка пейзажи на близката Осоговска планина са причина все повече туристи да избират града като място за почивка. Масивът е разгърнал зелените си склонове в крайграничната зона със съседна Македония, а най-високият й  връх Руен, стрелнал се на 2251 м надморска височина, е включен в 100-те национални туристически обекта, както и в списъка на 10-те първенци в България.

Какви са възможностите за екотуризъм в разположената край града Осоговската планина?

Това е мека планина, подобна на Витоша със заоблените й върхове – казва Стоян Дертлийски. – И тъй като вр. Руен се намира на границата с Македония, всяка година, в края на месец август, горе организираме срещи с участници от двете държави. В планината има възможност за пешеходни преходи, както и три хижи на местното туристическо дружество, които предоставят много добри условия. Освен това околностите на Кюстендил разкриват чудесни възможности за преходи с маунтинбайкове, които отвеждат до най-живописните места на планината. Желаещите могат да си наемат колела от нашето туристическо дружество. Към общината има и туристически център, който предоставя подробна информация за местните атракции и възможности за настаняване. Годишно в Кюстендил отсядат между 100 и 150 хиляди туристи. Сред тях има и много чужденци, най-вече от съседните балкански страни – Гърция, Македония и Сърбия. Но също така идват и англичани, французи и израелци, предимно по линия на балнеологията и културния туризъм.

Снимки: kustendil.bg