Повечето българи свързват Кюстендил с минералните бани. Славата на югозападния ни град като център на балнеологията се носи още от времето на соца, когато тук вреше и кипеше от курортисти. По това време градът разполагаше с множество държавни лечебници и ведомствени станции, които осигуряваха на труженици от цяла България здравословна почивка срещу символични цени. В годините на прехода обаче много от тези бази бяха изоставени, а реномето на града като атрактивно място за балнеотуризъм повехна. Но ето, че напоследък общината отчита ръст на туристи.
Оказва се, че хората все по-често се отбиват тук не само заради лечебните минерални води, но и по линия на културния и екологичния туризъм.Новите спа и балнеохотели в града предлагат чудесни бази за отдих с богат набор от лечебни и релаксиращи програми. Някои от тези 5-звездни комплекси са суперлуксозни и посрещат по-заможни гости от страната и чужбина. До края на 2015 г. ще приключи изграждането на голям общински балнеокомплекс с прилежаща хотелска част, който ще работи по Здравната каса. Идеята е да се привлекат и гости от ЕС по линия на чуждите здравни каси – увери ни Стоян Дертлийски от община Кюстендил. А иначе балнеологията в този облагодетелстван от природата край е с хилядолетни традиции.
Предполага се, че Кюстендил е един от най-старите градове на територията на днешна България. През 5 век пр. Хр. около тукашните минерални извори се заселили траките, а по-късно, привлечени от лечебните свойства на местните води, в района се установяват римляните. За тяхното присъствие свидетелстват добре запазените останки от антични терми с огромни мащаби, изградени с невиждан замах. Римляните нарекли града Пауталия и разнесли славата на чудотворните му лечебни извори из цялата империя. Днес следите от някогашните бани в центъра му привличат любопитството на туристите. Друга емблема на Кюстендил е късноантичната средновековна крепост „Хисарлъка”, която беше реставрирана съвсем наскоро.
Местната администрация залага на културния туризъм с идеята да популяризира историческото наследство на този край. Така, съвместно със съседните общини Земен и Невестино, наскоро беше реализиран съвместен маршрут по поречието на р. Струма, осеяно с манастири, църкви и следи от Средновековието. Заслужава си да направите преход и до водопада Полска Скакавица с височина 50 м. Гледката е изключителна! – твърди Стоян Дертлийски. Всъщност красивата природа, чистият въздух и недокоснатите от човешка ръка пейзажи на близката Осоговска планина са причина все повече туристи да избират града като място за почивка. Масивът е разгърнал зелените си склонове в крайграничната зона със съседна Македония, а най-високият й връх Руен, стрелнал се на 2251 м надморска височина, е включен в 100-те национални туристически обекта, както и в списъка на 10-те първенци в България.
Какви са възможностите за екотуризъм в разположената край града Осоговската планина?
Това е мека планина, подобна на Витоша със заоблените й върхове – казва Стоян Дертлийски. – И тъй като вр. Руен се намира на границата с Македония, всяка година, в края на месец август, горе организираме срещи с участници от двете държави. В планината има възможност за пешеходни преходи, както и три хижи на местното туристическо дружество, които предоставят много добри условия. Освен това околностите на Кюстендил разкриват чудесни възможности за преходи с маунтинбайкове, които отвеждат до най-живописните места на планината. Желаещите могат да си наемат колела от нашето туристическо дружество. Към общината има и туристически център, който предоставя подробна информация за местните атракции и възможности за настаняване. Годишно в Кюстендил отсядат между 100 и 150 хиляди туристи. Сред тях има и много чужденци, най-вече от съседните балкански страни – Гърция, Македония и Сърбия. Но също така идват и англичани, французи и израелци, предимно по линия на балнеологията и културния туризъм.
Снимки: kustendil.bg
Със своите стари къщи с тиклени покриви, стръмните улички, които се вият нагоре в планината и каменните дувари, пазещи вековни тайни, Ковачевица е едно от най-красивите и романтични български села. Няма посетител, който да не ахне пред чара на..
В скътаното сред склоновете на Източните Родопи село Пчеларово разказват предание, че в района виреели вековни дъбови гори и орехови дървета, в чийто хралупи се въдели диви пчели. Пчеларството е отколешен поминък на хората, за което говори и самото..
По разнообразие на птици страната ни заема едно от челните места в Европа и попада в ТОП 5 на дестинациите за т.нар. бърдуочинг или орнитологичен туризъм на Стария континент, научаваме от разговора ни с д-р Георги Герджиков, който от години развежда..
Свещеният скален град Перперикон получи още едно голямо признание. След като преди месец той влезе в десетката на класацията на най-интересните..
Българите, пътували в чужбина през ноември т.г., са се увеличили с 11,3%, в сравнение със същия месец през 2023 г., сочи статистиката на Националния..