Годината е 1876-та. В нощта срещу 17 май от румънския крайдунавски град Гюргево към изстрадалата от петвековното османско владичество майка-България потегля чета от български емигранти. Начело е поетът-революционер Христо Ботев – един от най-обичаните ни национални герои. На австрийския пътнически кораб „Радецки” към нея от следващи пристанища се присъединяват още поборници. Четата има за цел да подпомогне Врачанския революционен окръг след избухването на Априлското въстание – връх на освободителните борби по българските земи. В района на с. Козлодуй войводата принуждава капитана да акостира, а четниците поемат към Балкана. За това как се развиват по-нататък събитията на кораба, разказва Людмила Дамянова, директор на Музея-кораб „Радецки”:
В Балкана обаче четата не получава очакваната подкрепа от местните революционни комитети и е принудена да води тежки боеве сама срещу многобройния башибозук /нередовни военни формирования/, а по-късно и срещу редовната османска войска. На 20 май (по стар стил, или 1 юни по нов), когато стихва поредното сражение, пада покосен от куршум войводата Ботев. Смъртта му предизвиква смут сред въстаниците и впоследствие четата е разгромена. Епизодът с нея на практика е финалният акорд на потопеното в кръв Априлско въстание. Отзвукът от бунта обаче разтърсва Европа и в крайна сметка проправя пътя към Освобождението на България. Днес по традиция отбелязваме 2 юни като Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Като храм на подвига на поета и неговите четници в дунавските води край Козлодуй величествено се откроява Музеят-копие на кораба „Радецки”. Оригиналът е унищожен през 1924 г. от австрийското параходно дружество. Още подробности от Людмила Дамянова:
„Идеята за създаване на Музей-кораб „Радецки” възниква по повод 90 години от героичната гибел на Христо Ботев и принадлежи на журналистката Лиляна Лозанова, работеща в тогавашния ученически вестник „Септемврийче”. Тя инициира кампания заизграждане на кораба през 1964 г. и разкриването на сметка, по която 1 200 000 български деца за две години събират необходимата сума.”
Така чрез достойната инициатива в русенската корабостроителница е пресъздаден корабът „Радецки”, който по-късно е включен в 100-те Национални туристически обекта на България. Днес той е на козлодуйския бряг и неизменно привлича към себе си деца и възрастни, тръгнали по следите на българската история. „Сред ценните експонати на музея е оригиналната мастилница на капитана от времето, когато на кораба се качват Ботев и четата му от 205 души. Тя е дарена на България през 1973 г. от неговия племенник – Алоис Енглендер” – разказва г-жа Дамянова. И още:
„Историците не знаят какво се е случило с оригиналното знаме на Ботев и неговата чета. Вероятно то е останало в дебрите на Врачанския Балкан. В Музея-кораб „Радецки” се пази най-старото копие на знамето, ушито във врачанска гимназия през 1966 г.” – обяснява Людмила Дамянова.
Има ли други интересни, но по-малко известни факти за кораба „Радецки”?
„Слабо известен факт е, че кораб „Радецки” акостира на 200 м по-нагоре от мястото, на което се намира в момента корабът-музей на козлодуйския бряг. Другото нещо, за което все още се спори, е това дали мястото на този бряг е предварително избрано от Ботевата чета за акостиране на кораба или събитията са се развили според ситуацията” – казва г-жа Дамянова.
През 2011 г. корабът преминава основен ремонт и оттогава осъществява туристически пътувания. Поради огромния интерес, освен стандартните и ученическите екскурзии, всяка трета събота от юни до септември се организират семейни пътувания, а гостите ги очаква вълнуващият разказ на всеотдайната директорка на музея Людмила Дамянова.
Снимки: БГНЕС
Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..
Как е изглеждал животинският свят в района на днешния град Трън преди повече от 80 милиона години - на този въпрос се опитват да отговорят учените палеонтолози от Националния природонаучен музей при БАН. В резултат на лятната им експедиция, която..
Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне за преодоляването на разкола сред духовенството ни. Тогава, въпреки увещанията на Истанбулския..
В календара на Българската православна църква са отредени и три специални дни, в които вярващите отправят молитви към Бога и раздават милостиня в памет..
Доброволци се включват в почистването и възстановяването на манастира "Св. Спас" до връх Бакаджик. Акцията се организира на 2 ноември от кмета на..