Обръчът от манастири, който обгражда близо двумилионния ни столичен град, се нарича Софийска Света гора. Никой не знае точно броя на храмовете, свещените места, параклисите, аязмата и оброчищата, разгърнати като перлена броеница в Софийската котловина. Някои от тях са реставрирани, други тънат в разруха и забвение… Поклонническите турове до тези духовни средища обаче носят покой и разтуха на вярващите. За останалите опознаването им е чудесен повод да се докоснат до дълбините на духовното ни наследство и да научат нещо повече за многовековната история на християнството по нашите земи.
В стремежа си да популяризира поклонническия туризъм, Столична община, заедно с Богословския факултет на СУ, се е захванала с разработването на специализирани маршрути, които отвеждат до някои от най-емблематичните манастири на т.нар. Софийско Светогорие. В Средновековието някогашният град Средец е бил един от най-големите духовни центрове по земите ни. Това обяснява и високата концентрация на храмове и свещени места в района. Южно от столицата се намира „Св. Иван Рилски“ – най-значимият и най-известният български манастир, който макар и да не е част от Софийската Света гора, е един от най-посещаваните религиозни обекти у нас. Затова хората, които предприемат такива поклоннически пътувания, не пропускат първо в него да се отбият. Изграден е през XIV век и е посветен на небесния покровител на България. Шестдневен пешеходен маршрут, който тръгва от базиликата „Св. София“ в центъра на столицата, отвежда до Рилската света обител. Преди това обаче поклонниците прекосяват три планини - Витоша, Верила и част от Рила планина. Но не разходката и разглеждането на културно-историческите забележителности по пътя е целта на това духовно пътешествие. Става дума за едно възпоменание, свързано с пренасянето на мощите на светеца в светата обител от неговите ученици - обяснява Цветелин Михайлов от общинско предприятие „Туризъм“ към Столична община и добавя:
Във всички параклиси, църкви и храмове по време на поклонническото пътуване, се водят църковни служби, защото с поклонниците се движат и свещенослужители. Всъщност това е идеята, тъй като не става дума просто за практикуване на вид туризъм и прекосяване на планините! Има винаги утринно, вечерно богослужение на различните места, където се спираме и попадаме на храм.Като цяло хората, които се включват в туровете ни, не се интересуват толкова от историческата страна или архитектурата на тези места, а по-скоро искат да преживеят духовно извисяване, едно прочистване. Тези хора искат да станат, макар и за кратко, част от църковния живот, който кипи в тези духовни средища, и за съжаление, остава невидим за мнозина.
Цяла плеяда манастири на хвърлей от столичния град привличат всяка година поклонници от всички краища на България. Някои се вписват в туристическите маршрути на чужденците с интерес към религиозния туризъм - предимно гости от Израел, Русия и Украйна. Великолепни бижута на православната църковна архитектура са например близкият до София Земенски манастир „Св. Йоан Богослов” от XI век, който бе реставриран наскоро или Етрополският „Света Троица” , наричан още Варовитец заради варовиковия камък, с който е изграден през XII век. По Великден се организира поклоннически преход до Лозенския „Св. Спас“, основан най-вероятно през XI-XII век. Всъщност това е най-източният от манастирите, образуващи Софийската Света Гора. А на празника на Свети дух /50-ия ден от Възкресение Господне/ се организира поклоннически тур до Дивотинския манастир "Св. Троица". Построен е през 1046 г. и е един от най-старите и запазени в района.
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..