Грешни изводи от изследване на Европейската комисия, че съществува риск от „цифрово изключване” на живеещите в селските райони в България, води до 20 млн. евро ненужно европейско финансиране за широколентов интернет в малките населени места. Това съобщи Тодор Галев, главен експерт на фондация „Приложни изследвания и комуникации”. Парите са отпуснати по ОП „Регионално развитие” през миналата година, а изследването, според което достъп до високоскоростен интернет имат едва 0,2% от живеещите извън големите градове, е направено през 2013-та не от „Евростат”, а от фирма за пазарни анализи. Гафът идва от факта, че у нас пазарът е раздробен, доставчиците, известни още като „ланки”, са около 700 на брой, за разлика от другите страни в ЕС, където фирмите са много по-малко, но с по-голям пазарен дял. По този начин запитаните от България 12 големи фирми, които работят в градовете и покриват малка част от околните села или въобще не ги покриват, изкривили данните. Оказва се, че и в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията също не са усетили разминаването на изследването с действителността и са цитирали данните в един официален документ – „Стратегия за цифрово управление 2014-2020-та”. Така, според Галев, с европейските пари у нас ще се изгради мрежа, която ще дублира съществуващата.

Независимо изследване, проведено от фондация „Приложни изследвания и комуникации”, показва, че за миналата година около 90,3 процента от населението на страната има достъп до високоскоростен интернет по кабел, а 99 на сто от българите имат достъп до мобилен интернет. Тодор Галев комантира още:

Делът на населението с базов широк интернет или с над 2 мeгабита в секунда, в селските райони е 80,5 процента. Що се касае до т.нар интернет от ново поколение със скорост над 30 мегабита в секунда, услугата се ползва от 78,2 процента от населението в страната и 58,7 процента от населението в селските райони. Това между другото е малко повече от средното за ЕС.

Цените на широколентовия интернет в България варират от 5 лв. месечно за скорост до 2 мегабитаза секунда до 800 лв. – за 1 гигабит за секунда. Проучването показва още, че именно достъпният интернет е причината за бурното развитие на информационните и комуникационните технологии у нас. Прогресът през последните 6-7 години на иновативните услуги с висока добавена стойност, известни още като аутсорсинг, е и благодарение на масовия достъп до интернет. Практиката много често е международни ITкомпании да установят свои развойни центрове у нас, след като закупят бизнеса на българския си партньор. Друга ниша, в която нашите специалисти успешно се конкурират на международния пазар, е обработката на бази с данни. Една от големите финансови институции анализира у нас информацията от банкирането си в Европа. Българските фирми се ползват с успех и в разработката на мобилни приложения, софтуер за управление на танкери и др.

Вероятно високосоростният интернет е една от безспорните причини за развитието на IT сектора в България. Но също така, държавата има най-малка намеса и значение за работата на технологичните компании и това също може да е предпоставка за прогреса им.