Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Екзарх Йосиф, дипломатът в расо

БНР Новини
Снимка: wikipedia.org

За мнозина името на екзарх Йосиф днес се свързва, уви, само с една улица, в центъра на София. За радетелите на българщината обаче, вторият български екзарх, оглавил Българската православна църква (1877 – 1915) е повече от духовен глава. Поел на плещите си мисията на обединител на българите, в разпокъсаната след Берлинския договор България, той ревниво отстоява църковно-националните интереси и права на сънародниците ни останали под османско владичество.

Повод да заговорим за него са честванията на 175-годишнината от рождението и 100-годишнината от кончината му. Те започнаха с представянето на книгата на доц. Христо Темелски „Дипломатът в расо”. Той изследва историята на великия българин в продължение на 30 години. Най-напред издирва дневника му, който екзарх Йосиф, със светско име Лазар Йовчев, започнал да води като студент в Париж през 1868 година, до пролетта на 1915 година, когато умира. Дневникът съдържа много интересни и точни сведения за българската екзархия и отношенията й с турското правителство, отбелязва доц. Темелски. – Дори и след освобождението екзарх Йосиф оставя седалището на екзархията в Цариград, тогавашната турска столица. Причината e, че след Берлинския конгрес части от България и съответните епархии, остават в Османската империя.

Снимка: БГНЕСДневникът показва живота на екзарха от гледна точка на неговото вътрешно аз – какво мисли, как действа, как преценява обстановката и т.н. След като дневникът излезе от печат в един том от 918 страници, се разрових и събрах 108 спомена на негови съвременници и ги публикувах в отделен голям сборник. Те показват екзарха от различни ракурси, през погледите на дипломати, политици, духовници. Реших да напиша и една научно-популярна книга, озаглавена „Дипломатът в расо”, която е без много подробности, за да може и масовия читател да проследи живота на този велик българин.

Книгата е богата на илюстрации, съдържа кратки извадки от неговия дневник, а също и публикации в българската преса през 1915-та година. Доц. Темелски уточнява:

Защо дипломатът в расо? Мнозина сигурно се питат: Какъв дипломат може да бъде един духовник? След Освобождението екзарх Йосиф остава в турската столица Цариград. Той го прави по политическа преценка, защото България е разпокъсана и Македония и Одринска Тракия остават в Османската империя. Само по този начин той може да бъде духовен глава на всички българи и така да развива политическа дейност за просвета и обединение на всички българи, които са живеели на Балканския полуостров. Дори Княжество България, когато изработва Търновската конституция, приема член 38-и така, че Църквата в Княжество България да признава Българската екзархия, независимо от това къде се намира нейното седалище. Така екзарх Йосиф остава църковен глава за всички българи. Той действа и работи като дипломат в турската столица след 1878 година и още тогава е получил прозвището "босфорският дипломат". За него Симеон Радев, известен с бележитото си съчинение "Строители на съвременна България" пише, че дори след неговата смърт, когато тленните му останки са положени в църквата "Света Неделя" в София, неговата сянка още тежи над Босфора.

Самата екзархия, която имала два отдела – духовен и просветен, играла ролята и на министерство на народното просвещение. Екзарх Йосиф откривал и поддържал училищата във всички македонски епархии, където имало български митрополити или екзархийски наместници. С негова помощ в чужбина били изпращани да учат будни и даровити младежи. Всяка година българското правителство отпускало средства, с които българската екзархия е работела за духовното просветление на българите в Македония и Одринска Тракия. Малко преди смъртта му, в резултат на просветителската му дейност в Екзархията вече имало 1373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78 854 ученици и 2 266 учители. С наследството от завещанието му са създадени три дарителски фонда, средствата от които били разпределени за стипендии и обучение в чужбина, за съхранение на българската вяра и народност и за покупка на книги за бедни ученици.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Екатерина Титова

Св. Йоан Рилски и Св. Йоан Кронщадски – двама чудотворци "Чрез силата Христова"

На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си творби в експозицията "Чрез силата Христова". На самото ѝ откриване в Руския..

публикувано на 22.11.24 в 11:40

Християнското семейство укрепва връзката с Бога

Въведение Богородично е един от най-древните и почитани празници в Православния свят, въведен в Константинопол около VIII век, по времето на патриарх Тарасий. Едва шест века по-късно, празникът започва да се отбелязва и в Западна Европа при папа..

публикувано на 21.11.24 в 05:30
Авторката на книгата Милена Димитрова

Книгата "Десет велики българолюбци" като оазис за вдъхновение

"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..

публикувано на 20.11.24 в 08:26