Преди броени дни столицата бе блокирана от хиляди ловци, представители на Националната ловно-рибарска организация „Съюз на ловците и риболовците в България". Причината – натрупаните в продължение на 15 години проблеми с лова и ловното стопанство. Крайно време е те да бъдат решени, защото от това зависи опазването на дивеча като национално богатство – подчерта Васил Василев, главен секретар на сдружението, в интервю за Радио България. – Недопустимо е в 21 век да продължават лошите практики, на които сме свидетели в наши дни. Става дума за улавяне с капани на дивеч от свободните площи, който се вкарва в частни ловни стопанства. Там животните буквално се разстрелват групово. За безогледното им изтребване свидетелстват разпространени в мрежата видеоклипове, където се вижда как на ден се отстрелват до 150 диви прасета. Подобни примери на грубо погазване на всякакви принципи и етика при ловуването затвърждават негативната представа за ловците в българското общество.

В нашата държава ловът се възприема като дейност, която се извършва, за да се отнеме нещо от природата – отбелязва Васил Василев. – Негативите са изцяло за наша сметка, защото ние по никакъв начин не успяваме да популяризираме приноса на всеки един български ловец в опазването на природата. Националната ловна организация, учредена преди 117 години, е създадена именно с такава цел. Още тогава ловците са проумели, че няма ли обединени усилия за опазването на българската природа – тя ще бъде погубена. Ако погледнем назад във времето, се вижда, че инициативата за ловно законодателство е именно на ловците. Те въвеждат сроковете за ловуването и издаването на ловен билет, като по този начин се осъществява контрол върху лова. Първата национална ловна стража е създадена благодарение на българските ловци. Те правят и първите развъдници за дивеч и риба, които възстановяват популациите. Първите залесявания също са тяхно дело. Обществено полезната им дейност е безспорна и доказана през годините.

Често всички тези грижи за природата остават скрити. Затова хората не си дават сметка, че за всеки уважаващ себе си ловец правото на лов е обвързано със задължението за стопанисване на дивеча и дивечовите запаси.

Истинските ловци се грижат за дивеча и неговото оцеляване – продължава Васил Василев. – Създават дивечови ниви, борят се за съхраняване на местообитанията. Със собствени средства поставят хранилки, спасяват бедстващи животни, попаднали в капана на дълбоки преспи, предпазват ги от хищниците, първи гасят горските пожари. Това нещо, за съжаление не го виждаме при нашите колеги от природозащитните организации. Липсата на адекватна подкрепа от неправителствения сектор, както и безразличието на държавата позволяват на бизнеса да се разпорежда с дивеча. А това е в ущърб на самия дивеч. Прави се опит да се разбие националната ловна организация, която е единственият коректив на всички политически и корпоративни интереси. Целта е безпроблемно да се прокарат закони срещу българската природа. Част от европейската политика за опазване на биоразнообразието и природата е свързана именно с привличането на местните общности, които да участват в управлението на тези процеси. Специална роля се отделя и на ловните организации, които да опазват дивеча и да подават сигнали при възникване на заболявания. В България вместо да създадем конкретни правила и принципи, за които държавата да следи да се спазват от всички, се дават свободи. В момента всички български ловци имат пълната свобода да се сдружават и по никакъв начин не можем да говорим за монополи.
Природозащитните организации защитават позицията на министерството вместо да вникнат в нашите искания. В изявленията си никъде не споменават за опазването на дивечовите местообитания, с които е свързано биоразнообразието в страната. Няма нито една дума и срещу агресивната селскостопанска политика или интензивните сечи в горските територии. Никой не контролира концентрацията на разрешените химикали, безнаказано се използва и голямо количество от забранените. Точно тази тяхна позиция показва една обвързаност с властта и изпълняването на политически или корпоративни поръчки. Защо ни атакуват вместо да застанем заедно и да решим проблемите съвместно?

Единството на Националното ловно сдружение отдавна е трън в очите на политиците. Преди години те направиха промени в закона за лова, за да създадат алтернативен ловен съюз, в който днес членуват едва 5 000 души, за сметка на 125 000 в НЛРС – СЛРБ, има и още 10 000 ловци, които не членуват никъде. Въпросът е как да бъде овладяно бракониерството, и кой ще следи за спазването на закона при липсата на строги правила, които да важат за всички.