Изстрелването на противоградови ракети може да се наблюдава почти в цяла България, тъй като на територията ѝ са разположени над 200 ракетни установки за борба с градоносни облаци, които нанасят непоправими щети върху селскостопанските култури. Системата за защита от градушки е разработена през 1968-а година към Министерството на земеделието, а първият полигон е построен година по-късно в град Съединение. Това беше тестови полигон към Българската академия на науките, с научноизследователска цел – как точно ще се въздейства върху процесите, какъв е ефектът и методите на работа, разказва Йордан Йорданов от врачанското поделение на Изпълнителната агенция за борба с градушките. Всяка от ракетните площадки покрива територия от 10 км, а местата на разполагане не са избрани на случаен принцип. Става дума за цялостна система, която позволява облакът да се обстрелва най-малко от две площадки:
"Основната ни задача е да пазим селскостопанската продукция от градушки. Ракетните площадки в област Враца защитават територия от 170 хиляди хектара, продължава Йордан Йорданов. – Пораженията след нашата намеса са само 20-30 процента, а в най-добрия случай – няма никакви загуби. Всичко, обаче, зависи от времето и от студените фронтове, които проникват на територията на България. През горещите дни облакът се издига до 10 км, в преохладените слоеве температурите са много ниски и се появяват условия за образуване на градушка. И когато те са налице ние започваме да обработваме облака".
Въпреки разпространеното мнение, изстрелваните ракети всъщност не разбиват оформилата се в облака ледена маса. Ако градушката вече се е образувала, върху нея не може да се въздейства по никакъв начин, тя ще падне на земята. Принципът на работа на установките за предотвратяване на градушките е съвсем друг, той се нарича „конкуренция”:
"След изстрелването ракетата първоначално излита по зададена траектория и на определена височина (около 3 км) започва да разпръсква във вид на пушек сребърен йодид. Това е химическо вещество, кристалната решетка на което е много близка до решетката на леда. Като се залепи за решетката на сребърния йодид, капката вода моментално замръзва и около нея започват да се полепват и други такива капчици, образувайки градово зърно. Тоест, ние внасяме изкуствени ледчета и предотвратяваме образуването на големи зърна град".
По-просто казано: ако в облака има 1 милион ледени зърна колкото орех, сребърният йодид кара облака да образува 100 милиона дребни зрънца – вече колкото жито. При падането на земята някои от тях се стопяват, другите вече нямат тази тежест и енергия, с която да нанесат щети върху селскостопанската продукция. Те могат да скъсат или надупчат листа, но няма строшени или силно повредени растения, а това, всъщност, е и целта. Методът на конкуренцията е точно това – ние конкурираме естествените ледообразуващи ядра, които са в атмосферата, привнасяйки още милиарди нови ядра в облака, пояснява Йордан Йорданов.
Другата разпространена заблуда е, че градушка пада само в следобедните часове или рано привечер. Това не е така. Градушка може да се появи и рано сутрин, и през нощта, всичко зависи от капризите на времето. За съжаление, градушката е свръх краткосрочна прогноза: целият процес – от образуването на облака до падането на градушката – отнема само 7-10 минути, затова на специалистите се налага да работят в много кратки срокове. Специални доплерови броячи подават информация за процесите в облака и видовете капки в него на всеки три минути. Сложна система в контролния център определя координатите на облака и ги изпраща към съответната площадка, където обучени хора – ракетчици – зареждат ракетите в установката и ги изстрелват в облака. Те разполагат с по-малко от минута, за да изпълнят командите.
"Всичко зависи от информацията, която получаваме. Има различни команди, а ние ги изпълняваме. Нашата установка е с ръчно насочване, ракетите също се зареждат ръчно, разказва ракетчикът Николай Луковидже́нски. – Аз управлявам установката, а в центъра се подава информация под какъв ъгъл е, заредена ли е с ракети, колко изстрела съм направил".
Николай заедно с други свои колеги работи на една от най-старите площадки – в град Койнаре, тя е построена през 1971-а година. Но оборудването на нея е най-модерното. Установката, побираща шест ракети по 3,5 кг всяка, пултът за управление, комуникационният център и апаратурата се захранват от слънчев панел, който осигурява електричество дори през нощта. Разбира се, тази работа крие и много рискове: на ракетчиците се налага да работят когато всички останали хора са на сухо – в проливен дъжд, сред гръмотевици и мълнии. Те отговарят за склада, в който се съхраняват ракетите и за изправността и безопасността на цялото оборудване на площадката. И все пак:
"Работата е интересна, как да не е интересна! – казва с усмивка Николай. – Не всеки има шанса да стреля. Да наблюдава ракетата как лети. И удовлетворението, когато няма поражения".
Снимки: Десислава Иванова
В брой 26 на предаването слушайте: Как програмата "Неразказаните истории на българите" работи за имиджа на страната ни по света и в подкрепа на българските общности зад граница – примери от реализирани инициатива във Франция и..
Изложбата “Кодове на идентичност”, която се открива днес в Националния антропологичен музей при БАН, представя стари български родове, оставили трайна следа след себе си. Освен автентични родословни дървета и родови истории на фамилии от..
В четвъртък , 14 ноември, ще бъде облачно и с повсеместни валежи от дъжд, по-значителни по количество в Западна и Централна Северна България. Ще духа слаб до умерен вятър от запад-северозапад. Минималните температури ще са между 1° и 6°, а..
В "България днес" на 15 ноември ще разберем какви "неразказани истории на българите" във Франция откриха възпитаниците на българските училища "Кирил и..
В събота, минималните температури ще са между 2° и 3°, в София – около минус 2°. През деня ще е предимно слънчево. Преди обяд, на места в котловините и..
В доклад до служебния премиер Димитър Главчев, Министерството на вътрешните работи изтъква, че причина за ескалацията на протеста пред Народния театър..