Котел ни посреща с пороен дъжд, но планинските върхове и вековните гори, окъпани в него, правят срещата ни с този живописен възрожденски град още по-неповторима. В миналото разположението на града при важен старопланински проход определяло съдбата на котленци, обуславяло до голяма степен и историята на селището, неговото място в националната ни историопис. Градът, застроен в подножието на  върховете Разбойна, Коминчето, Вида, Сухи дял и Чукарите напомня котел, откъдето идва и наименованието му.

Замeстник-кметът на Котел Детелина Адамова ни представя визитната картичка на града:

Град легенда и история – това е Котел. Той впечатлява всекиго с очарованието на оцелелите от пожара през 1894 година дървени чардаклии къщи и неувяхващата романтика на легендарното минало. Народната песен възпява Котел като „чудна касаба голяма”. Богатата история, оцелялата след пожарите възрожденска архитектура и впечатляващите килимени образци на тукашното тъкаческо производство привличат в този живописен град множество български и чуждестранни туристи.

Както посочва г-жа Адамова, Котел има етнически пъстро население. Тук живеят българи, турци, роми и каракачани, които съжителстват в мир. В града живеят 7 500  души, а към община Котел принадлежат общо 20 села. Общинската администрация е насочила своята дейност към изграждане на нови пътища в района.

Директорът на Историческия музей в Котел Пламен Мерджанов разказва за Радио България как е създаден той:

Основите на музейното дело в Котел поставя големият котленски родолюбец, общественик, журналист и политик Петър Матеев, който предоставя през 1937 година необходимите средства за построяване на сграда за библиотека-музей. Той дарява своята лична музейна сбирка, мемоарите си и немалко редки исторически експонати. Те, заедно с други дарения на котленци, слагат началото на музейното дело в Котел. Пръв уредник на библиотеката-музей е Божил Макавеев.

Библиотеката-музей се превръща в притегателно място за научни изследвания и занимания. Петър Цончев е родолюбецът, който систематизира музейните експонати в няколко тематични отдела:  археологическа сбирка, оръжейна колекция, старопечатни книги, архивен отдел, портрети, карти и графика. Повечето от експонатите са дарени от котленци, живеещи в Добруджа. През 1960 година е открит новият музей, замислен да бъде посветен на Възраждането. Но тъй като изложените експонати са главно от бита на котленци, той се превръща в хранилище на етнографски ценности. А през 1981 е открит Пантеонът на Георги Сава Раковски с музей на котленските възрожденци. Раковски, родом от Котел, е основоположник на организираната революционна борба за освобождението от османско владичество, ерудит, журналист, историк, етнограф.

Богатата история на този край днес е представена в Историческия музей на Котел. Със своите 9 експозиции в града и близките селища Жеравна, Медвен и Градец музеят отразява изключителната им роля в българската история, както и впечатляващата материална и духовна култура на местното население.

Снимки: Шевкие Чакър и wikipedia.org