Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Археолози предотвратяват унищожаването на тракийска крепост край Приморско

БНР Новини
Част от крепостната стена

Успешно завърши първият етап от проучванията на тракийската крепост Фармакида, на пет километра северозападно от Приморско, провокирани от унищожителна иманярска дейност, съобщиха от Националния исторически музей.

Екип, ръководен от доц. д-р Иван Христов от НИМ и Даниел Пантов от Историческия музей в Приморско, съсредоточи спасителните си действия в крепостта, намираща се непосредствено до три брода на река Ропотамо в южното подножие на Медни рид. Към екипа се присъединиха доц. д-р Христо Попов от НАИМ при БАН като консултант, и археолози от Регионалния исторически музей в Бургас, докторанти от БАН. След интензивна работа на терен, подкрепена финансово от НИМ и от Община Приморско, бе предотвратено унищожаването на обекта от иманяри. С активната намеса на кмета на Приморско д-р Димитър Германов за удобство на археологическия екип бе прокаран временен път до крепостта, бяха монтирани камери за денонощно видеонаблюдение, бе извършена сложна геодезична дейност в трудно проходим и обрасъл с лонгозна растителност терен.

Д-р Иван Христов и Даниел Пантов обобщават така първите резултати от разкопките:

Обектът е бил на площ от един декар върху естествено укрепен терен. Ограден е от всички страни с мощна крепостна стена, дебела 2 м и висока на места до 2.5 м. Крепостта се намира сред три могилни некропола и синхронно функциониращо селище. До нея е преминавал т. нар. сухоземен път за Бизантион (дн. Истанбул ) На югозападната стена е имало кула, чието разкопаване предстои.

Фрагменти от импортна керамикаХромел – гръцки типПроучени са останките от две жилищни помещения, изградени от камък и кирпич, но покрити със солидни керемиди от коринтски тип. Сред находките се открояват цели керамични съдове и части от тях от местна тракийска и от вносна керамика, която е около 40 процента. Това говори за тракийския характер на обекта, който обаче е бил повлиян от елинистичната култура. По устието на река Ропотамо от морето са били доставяни амфори и скъпи съдове с релефна украса.

Изключително ценни са сребърните тетрадрахми, сечени в Маронея на Бяло море (снимката вдясно), Бизантион и Одесос. Най-късната монета е с образа на Александър Македонски и е отсечена в Одесос през 80-70 г. Пр. Хр.

Тетрадрахма, сечена в Бизантион  (ІІ в. Пр. Хр.)Датиращият археологически материал отнася края на функционирането на новооткрития обект към епохата, когато по Западното черноморско крайбрежие се водят военни действия между цар Митридат VІ  Понтийски и легионите на Римската република. През І в. Пр. Хр. крайбрежните траки и жителите на Аполония (дн. Созопол) вземат страната на Митридат. Наказателна военна операция на Рим, под командването на генерал Лукул, води до превземането и разграбването на Аполония и вероятно – на Фармакида.

Тетрадрахма, сечена в Одесос (80-70 г. Пр. Хр.)По всичко личи, че това ще се окаже поредният укрепен „замък“ на местен тракийски аристократ. Фармакида се вписва отлично в кръга на сродни обекти, открити напоследък в Крайморска Странджа. Пълното проучване на тракийската крепост край Ропотамо би създало условия за откриване на нов атрактивен туристически обект, в близост до резервати и природни забележителности.

Проучванията ще бъдат възобновени в края на август 2015 г., съгласно договора за сътрудничество, подписан между НИМ и община Приморско, за съвместна дейност на територията на община Приморско за проучване на археологически обекти и за развитие на музейното дело.

Снимките са предоставени от НИМ


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Елегията за Западните покрайнини отзвучава като реквием

Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..

публикувано на 27.11.24 в 08:25

Почитаме свети Климент Охридски – първоучител на българския народ

На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..

публикувано на 25.11.24 в 09:25
Света Екатерина

Православните отдават почит на Света Екатерина

На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото на IV век и произлизала от знатен род в Александрия. В египетския град християните били подложени..

публикувано на 24.11.24 в 09:37