Успешно завърши първият етап от проучванията на тракийската крепост Фармакида, на пет километра северозападно от Приморско, провокирани от унищожителна иманярска дейност, съобщиха от Националния исторически музей.

Екип, ръководен от доц. д-р Иван Христов от НИМ и Даниел Пантов от Историческия музей в Приморско, съсредоточи спасителните си действия в крепостта, намираща се непосредствено до три брода на река Ропотамо в южното подножие на Медни рид. Към екипа се присъединиха доц. д-р Христо Попов от НАИМ при БАН като консултант, и археолози от Регионалния исторически музей в Бургас, докторанти от БАН. След интензивна работа на терен, подкрепена финансово от НИМ и от Община Приморско, бе предотвратено унищожаването на обекта от иманяри. С активната намеса на кмета на Приморско д-р Димитър Германов за удобство на археологическия екип бе прокаран временен път до крепостта, бяха монтирани камери за денонощно видеонаблюдение, бе извършена сложна геодезична дейност в трудно проходим и обрасъл с лонгозна растителност терен.

Д-р Иван Христов и Даниел Пантов обобщават така първите резултати от разкопките:

Обектът е бил на площ от един декар върху естествено укрепен терен. Ограден е от всички страни с мощна крепостна стена, дебела 2 м и висока на места до 2.5 м. Крепостта се намира сред три могилни некропола и синхронно функциониращо селище. До нея е преминавал т. нар. сухоземен път за Бизантион (дн. Истанбул ) На югозападната стена е имало кула, чието разкопаване предстои.

Проучени са останките от две жилищни помещения, изградени от камък и кирпич, но покрити със солидни керемиди от коринтски тип. Сред находките се открояват цели керамични съдове и части от тях от местна тракийска и от вносна керамика, която е около 40 процента. Това говори за тракийския характер на обекта, който обаче е бил повлиян от елинистичната култура. По устието на река Ропотамо от морето са били доставяни амфори и скъпи съдове с релефна украса.

Изключително ценни са сребърните тетрадрахми, сечени в Маронея на Бяло море (снимката вдясно), Бизантион и Одесос. Най-късната монета е с образа на Александър Македонски и е отсечена в Одесос през 80-70 г. Пр. Хр.

Датиращият археологически материал отнася края на функционирането на новооткрития обект към епохата, когато по Западното черноморско крайбрежие се водят военни действия между цар Митридат VІ  Понтийски и легионите на Римската република. През І в. Пр. Хр. крайбрежните траки и жителите на Аполония (дн. Созопол) вземат страната на Митридат. Наказателна военна операция на Рим, под командването на генерал Лукул, води до превземането и разграбването на Аполония и вероятно – на Фармакида.

По всичко личи, че това ще се окаже поредният укрепен „замък“ на местен тракийски аристократ. Фармакида се вписва отлично в кръга на сродни обекти, открити напоследък в Крайморска Странджа. Пълното проучване на тракийската крепост край Ропотамо би създало условия за откриване на нов атрактивен туристически обект, в близост до резервати и природни забележителности.