През май Европейската комисия предложи България да приеме 788 търсещи убежище от общо 40 000 за целия ЕС, които да бъдат релокирани от Италия и Гърция, а също и около 200 души от трети страни, търсещи закрила и убежище в ЕС. След заседанието на министрите на вътрешните работи на ЕС в Съвета по правосъдие и вътрешни работи миналата седмица, в което участва и министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова, бройката беше намалена на 500 души. Българското правителство успя на практика да намали с около 33 процента броя на търсещите убежище, за които се планира да бъдат приети от страната ни в рамките на Европейския дневен ред относно миграцията, заяви Бъчварова. Според нея аргументите от българска страна са били чути, като в същото време сме изразили подкрепата си за солидарността и готовността си да помогнем на най-засегнатите държави. Постигнатото в този смисъл не е никак маловажно, защото по данни на МВР само за първите шест месеца на тази година миграционният натиск се е увеличил 4,5 пъти в сравнение със същия период на миналата година. По думите на председателя на Държавната агенция за бежанци Никола Казаков капацитетът на базите на агенцията е зает до 75%, но той може да бъде запълнен максимум до 90%, тъй като разпределението в базите се извършва по няколко признака – вероизповедание, пол, семейно положение и др. В този смисъл оставащият свободен фонд за настаняване в наличните изградени бази е 15%. Основно искащите убежище у нас са граждани на Сирия, Афганистан и Ирак. Държавата ни отделя средства от ограничения си бюджет и независимо от финансовите и икономически проблеми прави всичко възможно, за да отговори на едно от най-сериозните предизвикателства – увеличения миграционен натиск. 20% от бюджета ни за сигурностотиват за бежанци.

По време на Международна конференция под егидата на МВнР на тема „The EU in a changing global environment: What’s next for Europe’s Neighbors – The Bulgarian perspective“ върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини заяви, че трябва да споделяме отговорността по връщането на хора, които са икономически емигранти. „Смятахме, че всяка страна може да се справи сама с бежанците. Това е европейски въпрос, който ще се окаже постоянен. Контролът по границите трябва да бъде решен по европейски. Страните по границите, като България и други, знаят, че ако нямаме истинска система за споделяне на гостоприемство по приемането на бежанците, това е лошо", допълни Могерини. Според нея, в някои случаи Италия се нуждае от помощ, в други България, Гърция, Португалия. „Ако сега не се нуждаеш от помощ, ще дойде момент, когато ще се нуждаеш. Става въпрос за авторитета ни извън Европа”, каза Могерини. По принцип тя е права, но става ясно, че „истинска система“ за споделяне приема на бежанци все още няма. Така граничните държави ще продължават да са под най-големия миграционен натиск, а други може и да не са толкоз солидарни.

Нашата страна като директно прилежаща на имигрантския поток тази солидарност и гостоприемство ги е доказала, независимо от цената и проблемите във вътрешен план. Благодарности за това сме получавали. Но нека има и по-осезаема солидарност със солидарния! Дори само заради европейския авторитет извън Европа.