През май Европейската комисия предложи България да приеме 788 търсещи убежище от общо 40 000 за целия ЕС, които да бъдат релокирани от Италия и Гърция, а също и около 200 души от трети страни, търсещи закрила и убежище в ЕС. След заседанието на министрите на вътрешните работи на ЕС в Съвета по правосъдие и вътрешни работи миналата седмица, в което участва и министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова, бройката беше намалена на 500 души. Българското правителство успя на практика да намали с около 33 процента броя на търсещите убежище, за които се планира да бъдат приети от страната ни в рамките на Европейския дневен ред относно миграцията, заяви Бъчварова. Според нея аргументите от българска страна са били чути, като в същото време сме изразили подкрепата си за солидарността и готовността си да помогнем на най-засегнатите държави. Постигнатото в този смисъл не е никак маловажно, защото по данни на МВР само за първите шест месеца на тази година миграционният натиск се е увеличил 4,5 пъти в сравнение със същия период на миналата година. По думите на председателя на Държавната агенция за бежанци Никола Казаков капацитетът на базите на агенцията е зает до 75%, но той може да бъде запълнен максимум до 90%, тъй като разпределението в базите се извършва по няколко признака – вероизповедание, пол, семейно положение и др. В този смисъл оставащият свободен фонд за настаняване в наличните изградени бази е 15%. Основно искащите убежище у нас са граждани на Сирия, Афганистан и Ирак. Държавата ни отделя средства от ограничения си бюджет и независимо от финансовите и икономически проблеми прави всичко възможно, за да отговори на едно от най-сериозните предизвикателства – увеличения миграционен натиск. 20% от бюджета ни за сигурностотиват за бежанци.
По време на Международна конференция под егидата на МВнР на тема „The EU in a changing global environment: What’s next for Europe’s Neighbors – The Bulgarian perspective“ върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини заяви, че трябва да споделяме отговорността по връщането на хора, които са икономически емигранти. „Смятахме, че всяка страна може да се справи сама с бежанците. Това е европейски въпрос, който ще се окаже постоянен. Контролът по границите трябва да бъде решен по европейски. Страните по границите, като България и други, знаят, че ако нямаме истинска система за споделяне на гостоприемство по приемането на бежанците, това е лошо", допълни Могерини. Според нея, в някои случаи Италия се нуждае от помощ, в други България, Гърция, Португалия. „Ако сега не се нуждаеш от помощ, ще дойде момент, когато ще се нуждаеш. Става въпрос за авторитета ни извън Европа”, каза Могерини. По принцип тя е права, но става ясно, че „истинска система“ за споделяне приема на бежанци все още няма. Така граничните държави ще продължават да са под най-големия миграционен натиск, а други може и да не са толкоз солидарни.
Нашата страна като директно прилежаща на имигрантския поток тази солидарност и гостоприемство ги е доказала, независимо от цената и проблемите във вътрешен план. Благодарности за това сме получавали. Но нека има и по-осезаема солидарност със солидарния! Дори само заради европейския авторитет извън Европа.
Единайсет българи заминахаза Лисабон, за да участват в Европейските игри за трансплантирани и диализирани, които ще се проведат от 21 до 28 юли. Те ще се състезават в 7 от общо 11 дисциплини, сред които плуване, бадминтон, тенис, лека атлетика...
За нас тези избори трябва да бъдат последни за следващите години. Повече компромиси не бива да се правят с народа, с обществото и политическата система, призова лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пред младежката академия на партията в Пловдив. Той каза, че..
На въпрос какво трябва да бъде отношението на българската църква към църквата в Северна Македония главата на Българската патриаршия каза пред БНТ, че Светият синод има решение от края на 2022 г. "Ние приехме решението на архиерейския събор на..
Непоносимите горещини, които връхлетяха Балканите през последните седмици, причинявайки изпепеляващи пожари и в България, застрашават живите..
396 са регистрираните български училища в чужбина за учебната 2024/ 2025 година. Те се намират в 43 държави на шест континента , като от тях 17 са към..
Близо 60 представители на български училища зад граница, университетски преподаватели и експерти в областта на образованието ще вземат участие в..