Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Николай Овчаров: Перперикон ще бъде разкрит напълно при някое от следващите поколения

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

И тази година продължават проучванията на свещения град Перперикон в Източните Родопи с история от 7 хилядолетия. Очаква се археологическият сезон там да завърши до 10 септември. 16-та година от разкопките на Перперикон е много важна за археолозите - те трябва да завършат проучванията на Акропола заедно с двореца-светилище. „За разлика от класическите антични градове в равнината, където човек знае предварително какво да търси, на този скален връх нещата са разположени съобразно природните дадености” – отбелязва ръководителят на изследванията проф.Николай Овчаров. На учените се наложило да разкопаят около 90 процента от Акропола, за да намерят централния площад. И го открили: изсечен в скалите, с размери  приблизително 30 на 30 метра, обграден отвсякъде с представителни каменни сгради.

„Перперикон е може би най-нашумелият обект през последните 15-16 години у нас. Неслучайно той е посещаван от огромно количество туристи – над 250 хиляди човека годишно. Но вече има и своето място в световната археология. каза в интервю за Радио България археологът. Неотдавна той заведе ръководителите на дипломатически мисии у нас на Перперикон. 

„Немският посланик тогава сподели, че негови приятели археолози са му направили списък с обекти, които трябва да посети, и Перперикон е бил на първо място. Така че славата му расте, имаме и доста чужди туристи – немци, французи, американци… По отношение на неговата значимост мога да кажа, че вече нямам представа колко статии са написани за него в световните медии.”

За популяризацията на древния град е допринесла и книгата на големия британски изследовател Филип Кар-Гом  „Свещени места от Стоунхендж до Сантяго де Компостела”, в която са представени 50 свещени места на планетата.

„Без да се познавам въобще с него, той е стигнал до извода, че Перперикон заслужава да бъде сред обекти като Мачу Пикчу и Сантяго де Компостела. Тоест, ние имаме един обект, който е познат в света. Разбира се, още много има какво да се прави по него – и като инфраструктура, и като реклама. Но, така или иначе, той върви с много стабилни крачки към своята световна известност.”


Кога той ще бъде разкрит напълно?

„При някое от следващите поколения, защото той е много голям град, но ние имаме определена цел, която трябва да изпълним тази година. Това е изследването на Акропола на Перперикон, на крепостта в най-високата част. Надявам се, че ще успеем. След това започваме южното подградие, което е било не по-малко важно от Акропола. И може би в някои отношения ще се окаже дори по-значимо, защото има вероятност там да бъдат основните храмове. Става дума за езическите храмове, както и за средновековните църкви”.

Перперикон има внушителна биография. „В каменно-медната епоха нашите предци на това място са почитали Бога-слънце – отбелязва археологът.- През Второто хилядолетие преди Христа, в късната бронзова епоха, той вече е огромно светилище с олтари. Но най-големият разцвет в дохристиянския му период е през ІІІ-ІV век, в Римската епоха. Тогава римляните, които уважават тракийските култове, превръщат това място в град с улици, колонади, площад, храмове…”

При сегашните разкопки е намерена бронзова статуетка на бог Аполон, оброчни плочки с изображения на божеството Тракийски конник. Открити са много монети от различни епохи. Сред тях са сребърни монети на цар Иван-Александър /1331-1371г./ „Специално ги подчертавам, защото този район  през Средновековието е бил по-често в ръцете на Византия. За Перперикон често се водят ожесточени войни между нея и българската държава. Това са всъщност заплатите, изпращани от столицата Търново на войниците от гарнизона, когато българите държат контрола над Перперикон и Източните Родопи” – посочва проф. Овчаров. Сред находките, показани сега от него в София, са старинни сребърни пръстени и нагръдни кръстове. Има и три железни предмета. Единият е брадва, другият – чук с длето. Много рядък обаче е тракийският меч ромфея, дълъг близо 150 см. Такива мечове, най-общо казано, са използвани от ІV век преди н.е. до края на римското присъствие по нашите земи.

Снимки: БГНЕС


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Дарът на Петдесетница е живот в изобилие

В осмата неделя след Възкресение Христово отбелязваме един от най-важните празници за християнството – Петдесетница. В този ден Светият Дух – Третото Лице на Светата Троица слиза на земята, за да осени дванайсетте апостоли, събрани на молитва..

публикувано на 23.06.24 в 05:30

Черешова задушница е!

Всяка година в съботата преди големия християнски празник Петдесетница Църквата отбелязва втората за годината Задушница, която народът е нарекъл Черешова задушница, защото винаги съвпада със сезона на черешите. В календара на Българската..

публикувано на 22.06.24 в 05:30
Теодора Димова

Разговорът за комунистическото минало става все по-наложителен, за да предпазим децата си

България продължава да бъде единствената европейска страна, която няма мемориал за жертвите на тоталитаризма. Този срамен факт, белязал като дълго нелекувана язва съвременния статус на обществото ни, за поредна година беше припомнен на 1 юни, когато..

публикувано на 20.06.24 в 11:30