В деня на Голяма Богородица хиляди православни и католици ще намерят пътя към храма, за да почетат Успението на Божията майка. И докато в цялата страна християните ще отбележат празника според църковния канон, жителите на Кюстендил ще честват „Панагия”. Панагия е името за Богородица. Панагия е въздигането и обредното разчупване на хляба. Панагия е медальон с богородично изображение. Панагия е името на църкви, крепости и градове.
В „Панагия” – Въздигането на хляба, се преплитат религиозната и народната традиции. Ритуалът се провежда около църкви и параклиси, посветени на Успението на Божията майка. Ден преди църковния празник момичета в народни носии със сърпове прибират пшенични класове и изпълняват жетварски песни. Жените пък замесват питки както са го правили бабите им – с чиста кладенчова вода, преди разсъмване и изпечени в домашната пещ. Дейстията около хляба наподобяват църковното тайнство – житото се освещава, предметите се изпълват със сакралност, „жената-майка” предава „знанието” на най-личните момичета.
Ритуалът със замесването на богородичния хляб тази година ще бъде направен в село Пиперков чифлик. Народната традиция ще бъде представена около църквата „Св. Иван Рилски”, където жените ще учат момичетата как се меси хляб според старинния обичай. Питките ще бъдат изпечени както едно време в подници (глинени плоски съдове) и ще бъдат изложени пред катедралния храм „Успение Богородично” в Кюстендил. Именно там ще се състои ритуалът по въздигането на хляба „Панагия”.
Хлябът за празници е по-различен, обяснява Любляна Начева, експерт в отдел „Култура и духовно развитие” в община Кюстендил. Разбира се, съставките за омесването му са винаги едни и същи – брашно, вода, квас, сол. Много по-важна обаче е семантиката, която хората в миналото са влагали във всеки хляб. Така че празничният хляб е по-особен с приготовлението му, с духовното пречистване на самия човек, с молитвите, които жената-майка изрича преди да започне да меси хляба, със запалването на свещ, с прикадяването и т.н. Просто настройката е по-различна – винаги започваме с водосвет, прекръстване и отиване в черквата, за да сме сигурни, че всички елементи са изпълнени с особено богопочитание преди замесването на такъв хляб. Правим го не само за Богородица, а и за Великден, Коледа, Гергьовден и другите християнски празници.
Омесването на празничния хляб започва с молитва за добруване, украсява се с пластики от тесто, които изразяват значими дейности от бита, и се занася в храма с благодарност към Богородица. Тази традиция се среща и на други места, но в Кюстендил смисълът като че ли е най-възвишен. Тези жени свещенодействат, казва още Любляна Начева.
Наистина е типично за Кюстендил приготвянето на хляб за празника на Богородица, тъй като катедралният храм в града се казва „Успение Богородично”. На този ден хората носят своя хляб за освещаване – за извършване на ритуала „Панагия”, който е частна църковна служба за всяко семейство или отделен човек. Що се отнася до културния форум „Панагия”, той съществува от осем години. С него се стремим да внесем и да покажем християнската култура, автентичните идеи от бита и етнографията, въобще да върнем българина към старите изконни традиции и да припомним колко са красиви и приложими и в съвремието.
Снимки: kultura-kn.infoСпоред османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..