Присъствието на музикант от ранга на Шели Бърг е чест за всеки фестивал по света. Той изпълнява с еднакъв успех класика и джаз, декан е на престижно музикално училище към университета в Маями. През последните години участва в редица проекти, спечелили или номинирани за „Грами”. Два пъти е номиниран за престижната награда и като аранжор.

Една от причините да се заема с педагогическа дейност, е че искам да променя „биографията” на преподаването – каза той. – Уча младите класически музиканти да импровизират. От началото на ХХ век, с усъвършенстването на звукозаписа, хората очакват от изпълнителите да са съвършени в концертните си изпълнения. Тогава замира и традицията да се импровизира, съществувала столетия в практиката. Моят нов албум е осъществен с Кралския филхармоничен оркестър. Една от пиесите е „Рапсодия в синьо”. Там има три каденци, в които аз импровизирам – това се стори странно на някои критици.

Шели Бърг сподели още, че е възхитен от младите български музиканти Димитър Сираков (бас) и Богомил Енчев (барабани), с които свири. Изпратих им моята музика и още при първата репетиция установих, че те я познават толкова добре, колкото изпълнителите, с които работя в САЩ.

Изпълняваме известни джаз стандарти и пиеси с елементи от турски народни песни, направени в обработка за биг бенд от Мурат Аксой. Част от програмата записахме в Националното радио в Анкара. А през април открихме заедно Анкарския международен джаз фестивал. Пътувахме и в доста градове на Турция.

Хуан Гарсия-Херерос с артистично име Снежната сова (Snow Owl) представи „Нормас“ – номинирания за „Грами“ проект в категорията латино джаз. В записите участват двама български музиканти – Александър Владигеров – тромпет, и Стоян Янкулов – ударни.

Совата разказа подробности за проекта, за връзките си с българските музиканти, за произхода си.

В Ню Йорк през 60-те има много голяма миграция на карибски и южноамерикански музиканти. Това е времето, в което е бил създаден латино джаза. Аз реших да използвам съвършено различен път – да видя как европейските музиканти ще погледнат моята латино музика. Сашо Владигеров и Стунджи срещнах по различни фестивали и турнета и така реших да ги поканя. Бях много впечатлен от техните качества на музиканти. Исках да проверя докъде може да стигне предизвикателството и любовта към нещо ново и различно. Колкото до Снежната сова, историята е следната: в деня на моето рождение вождът на индианското племе, от което произхождам по бащина линия, казал на баща ми, че Снежната сова ме е пренесла от духовния във физическия свят. Българските ми приятели ме наричат Совичката и в заключение искам да кажа, че Совичката много обича шопска салата.

За слушателите на Националното радио на България: аз съм Блуи от „Инкогнито“. Надявам се, че можете да споделяте радостта от живота чрез музиката. Надявам се, че за вас тя е хубав разговор и приятно пътешествие.

Това беше специалният поздрав от основателя и неизменен лидер на британската група „Инкогнито“. Блуи е в Банско за втори път. Ето какво си спомня за своите срещи тук:

Когато пътуваш непрекъснато и всеки ден си на различно място по света, често забравяш къде си бил. Това, което остава, е атмосферата, усещането. От предишното си гостуване тук помня, че хората наистина слушат това, което говоря. Щастлив съм, че имам възможност да се срещам с интересни личности, че съм дарен с таланта да се изразявам чрез музиката и да докосвам сърцата. Всеки ден аз преживявам своята детска мечта. Когато бях на 5 години казах, че ще се занимавам с музика. Моите дядо и баба ме подкрепяха и всеки път имам чувството, че са с мен на сцената и ми казват: „Направи точно това, което искаше.“ Създадох групата с идея тя да се променя постоянно. Такова е и името, което избрах. Ние не сме като другите формации. „Инкогнито“ е нещо като платформа, от която всеки може да тръгне по свой път на развитие. В момента няколко души от групата подготвят различни проекти, а аз ги подкрепям. Те са моето семейство. Някои идват, други си отиват, но оставаме свързани.

В Банско пристигна и друга музикална легенда – пианистът Монти Алекзандър със своето трио. За пет десетилетия на сцената е изградил репутацията си на артист, койтo свързва света на американския джаз, популярната песен, музиката на родната му Ямайка, намирайки вдъхновение във всичко това. Критиката го определя като музикант с блестяща техника, динамичен и темпераментен. През годините е свирил и записвал заедно с артисти от всички точки на музикалната планета. Самото им изброяване би отнело доста време. А срещата на Монти с представители на българските медии доказа, че великите музиканти са и най-интересните събеседници. Пианистът разказа за своята дълга и успешна кариера, не пропускайки да подчертае, че е самоук и не умее да чете ноти. Научихме и за срещата му с Луис Армстронг и Франк Синатра, както и с още много от големите имена в музикалния свят.

Завършваме с думите на Рей Дорсет от „Мънго Джери“ – автор и изпълнител на най-известния летен хит In the Summer Time. Рей е в Банско за трети път, привлечен от празничната атмосфера, сърдечната публика и приятелите, които постоянно печели.

Ако си спортист и участваш в някакъв маратон или каквото и да е състезание, когато се класираш пръв, ти си най-добрият. Ние музикантите нямаме нужда да се състезаваме. Някои хора влизат в шоу бизнеса с едничката цел да са първи и сякаш получават усещане за безсмъртие. Други си мислят, че тук се трупат много пари и се стремят към това. Аз искам да забавлявам публиката и мисля, че го правя с обикновени на пръв поглед песни. Искам да накарам хората да се радват на живота с музиката си.