Три от общо 7 проекта в областта на преноса на газ на територията на България са съгласувани с ЕК – това коментира заместник-председателят на комисията Марош Шефчович по време на конференция в София, посветена на  енергийната сигурност и инфраструктура в Югоизточна Европа. Трите проекта са за изграждане на интерконекторни връзки със Сърбия, Гърция и Румъния.

Въпреки своята значимост,  те се движат с подчертано забавяне. Остават около 30 км. на наша територия по връзката с Румъния. Шеста година не можем да реализираме интерконектора с Гърция и нямаме работещи реверсни (двупосочни) връзки поради липса на софтуер, макар че те са задължителни в рамките на ЕС, коментира енергийният експерт Илиян Василев. А изграждането на интерконектора със Сърбия стартира сега.

Червената нишка в изказванията на българските политици, от друга страна, беше идеята България да стане енергиен център в Европа чрез газов хъб до Варна и участието в „Южен поток“.

Очевидното несъответствие между политическите изказвания и техническия капацитет, както и уменията да се управляват малки проекти, поставя под съмнение амбициозните планове. Искаме да изминем километри с една крачка, но не правим дребни неща, които са естествени и логични, коментира разминаването между цели и възможности Василев.

Проектите, които изискват милиарди финансиране, се лансират като важни и блокират използването на преносната мрежа. Според енергийния експерт, у нас не е транзитиран и 1 куб. метър друг, освен руски газ, защото транзитната ни система е блокирана с ексклузивни договори с Русия. Същото важи и за преносната ни мрежа. Има заявки за транзити през нашата територия, които не се удовлетворяват. Исканите количествата, според Василев, са достатъчни, за да дадат самочувствие на страната ни, че е в състояние да диверсифицира транзита.

Той коментира още, че конкурентните доставки са накарали „Газпром“ да свали цената за България вече четвърто тримесечие до 213 долара/1000 куб.м, а не обвързаността с руския стратегически проект „Южен поток“. 

Политиката е без значение, когато има конкуренция, категоричен е Илиян Василев. Освен по-малките, но не маловажни проекти за газови връзки, има и дългосрочни международни проекти с голямо стратегическо значение.

Такива са „Южен поток“ и „Набуко“. Обръщам внимание особено на „Набуко“ , защото с падането на санкциите срещу Иран, доставките на газ от тази страна също ще са възможни. Този проект вече е съгласуван, има разрешения, което ще скъси с около година сроковете за подготовка.

Двата проекта обаче са конкурентни, а България не може да избере твърдо дали се стреми към по-голяма самостоятелност в доставките на газ или към по-тясна обвързаност с Русия.

В рамките на конференцията премиерът Бойко Борисов потвърди, че работата по „Южен поток“ у нас продължава, а енергийният министър Теменужка Петкова подчерта, че дружеството все още изплаща високи заплати. Според Илиян Василев, на този етап за Русия е по-удобно да поддържа проекта, отколкото да го спре:

За да прекрати този проект, руската страна първо трябва да прекрати междудържавното споразумение, а това е трудно решение. „Газпром“ вече има купени и складирани тръби, а в капитала на дружеството „Южен поток България“ са апортирани около 500-600 млн. евро. Една група хора получават добри пари и на политическо равнище изглежда се преценява, че е добре компанията да се държи в готовност. В случай, че покрай „Северен поток-2“ и другите стратегически съглашения, които „Газпром“ се надява да постигне с Брюксел, се допусне възобновяване на „Южен поток“, макар и с по-малък обем.

Тези стратегически цели на руската компания обаче струват немалко средства на българския данъкоплатец, а правителството така и няма воля да намали разходите по проекта. Върху „Южен поток“ се надгражда и  друг не по-малко рисков, но затова пък имиджов проект за газов хъб край Варна, към който особени пристрастия проявява премиерът Борисов. Хъбът изплува в изказването на премиера по време на газовата конференция като решение на проблемите между България, Русия и ЕК. Проектът е на стойност около 2 млрд. евро и по думите на Василев представлява версия на разширението на газохранилището в Чирен, за което са необходими под 100 млн. евро, но така и пари няма.