През 2050 г. българите ще наброяват пет милиона души – с два милиона по-малко в сравнение с настоящата година. Според доклад на ООН за демографското развитие, България ще бъде страната с най-бързо топящото се население в света. Не е ясно какво ще бъде съотношението между трите най-големи етнически групи у нас – българи, турци и цигани.
Една от основните причини за драстичното намаляване на населението у нас е ниската раждаемост. Но да се стимулира самоцелното раждане на повече деца, без да се мисли за тяхното образование и израстването им в добра социална среда може да роди бомба със закъснител – непълноценни личности, неконкурентни на пазара на труда и с недобро здраве. Затова е нужно държавата да се намеси.
Необходима е подкрепа за семействата, но не само под формата на социални помощи за най-уязвимите групи, казва доц. Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека към БАН. – Държавата би трябвало да разшири периметъра си на действие и да подпомогне също семействата от средната класа, защото у нас тя не е типичната за западните общества. Хората срещат сериозни трудности, свързани с отглеждането на децата и тяхното образование, затова политика за насърчаване на семействата от двама работещи родители би дала добър резултат.
И докато броят на децата все пак е въпрос на личен избор, не така стои въпросът със смъртността – уви, България държи черния рекорд в Европейския съюз по този показател. Всъщност смъртността е функция от качеството на здравните грижи в едно общество, смята доц. Елица Димитрова и допълва, че подобряването на здравеопазването би имало бърз положителен ефект върху демографската картина в страната.
Това обаче, което в най-голяма степен „обезкървява” нацията, е емиграцията. От промяната на политическия режим до м.г. 1,8 млн. българи са избрали да уредят живота си в друга страна, според данните на Националния статистически институт. Ето мнението на доц. Димитрова и по този въпрос:
Миграцията на младите хора – това е проблемът на България. Те напускат най-вече заради икономическото състояние – ниските доходи, невъзможността да планираш бъдещето си, несигурността, неудовлетвореността от цялостната обстановка в страната. България е една от страните с най-висока младежка безработица и младите до късна възраст остават в родителския дом заради финансова невъзможност да започнат самостоятелен живот. Затова е необходима подкрепа на тези групи и осигуряване на по-добри възможности на пазара на труда - само така ще може да се намали миграцията сред хората в активна възраст.
Да отворим границите си – не само за бродещите в Европа бегълци, но и за пръснатите по света български етнически групи на пръв поглед изглежда лесен начин за увеличаване на населението. Дали обаче е така?
Миграцията е един от начините, по който на Запад се справят с демографската ситуация, припомня доц. Елица Димитрова. – Навлизането на хора в активна възраст и заемащи определени сектори на пазара на труда до голяма степен съживяват техните икономики, дори подобряват демографските показатели. Миграцията обаче не е елементарно решение – да докараш отнякъде хора и те веднага да се интегрират и да започнат да работят за добруването на страната. Тук стои въпросът за профила на емигрантите, за културните различия, за икономическата среда, в която те попадат. Добре е да се помисли каква да бъде миграционната ни политика, защото това е важен ресурс, който може да смекчи последствията от демографската ни криза. Но все пак миграцията не е панацея и тя не може да компенсира загубите от естествения прираст на населението.
Затова пък страната ни би могла да привлече в своите граници българските общности в чужбина. За разлика от бежанците те биха се интегрирали много по-бързо заради общата ни идентичност и самосъзнание.
Когато се появят поредните смразяващи данни за демографската картина обикновено журналистите прибягват до гръмки фрази от рода на „България изчезва!”. Наистина не е реалистично да очакваме, че изведнъж българките ще започнат да раждат по три-четири деца и че населението рязко ще се подмлади. Може да се каже, че хората в България намаляват, но за изчезване е пресилено да се говори, заключава доц. Елица Димитрова. Според нея неблагоприятните прогнози могат да се смекчат с адекватни политически мерки.
Запазва се висок интересът на гръцките младежи да се обучават във Военноморското училище във Варна. В момента 350 младежи от южната ни съседка се обучават по морски специалности във Варна, съобщи за БНР Варна зам.-ректорът по чуждоезиково..
В четвъртък , 3 октомври, минималните температури ще са между 5 и 10°, в София 6°. Максималните ще са от 23 до 28°, в столицата ще достигат 25°. През деня ще е слънчево с разкъсана висока облачност. Привечер от северозапад ще се заоблачава. По..
Към момента няма информация за застрашаване на средата за сигурност на българските граждани. Въпреки това са взети засилени мерки за сигурност в страната, осигурена е охрана на стратегически места у нас. Това беше оповестено след края на свиканото за..
Поради официална препоръка на Европейската комисия и Асоциацията за авиационна безопасност на Европейския съюз (EASA), “България Еър” анулира..
Семинар на тема "Науката в Антарктида - България и Испания в Антарктида" ще се проведе днес, 3 октомври, в зала "Яйцето" на Софийския университет..
В "България днес" на 3 октомври отбелязваме двайсетата годишнина на Българския университет в Тараклия, открит на 1 октомври 2004 г...