Завесата падна, актьорите си тръгнаха с чувство за изпълнен дълг, а публиката остана объркана. Така в края на тази седмица приключи в Ню Йорк толкова рекламираната 70-та сесия на Общото събрание на ООН. Очакваше се световният елит да вземе конкретни решения по най-наболелите въпроси на планетата, включително и по конфликта в Сирия, генериращ небивала мигрантска вълна към богатите страни на Стария континент, а също и по нарастващата заплаха, произтичаща от Ислямска държава. Но уви. „Силна Организация на обединените нации. По-добър свят“, беше мотото на сесията. И двете послания в него си останаха само добри пожелания.

Във форума България беше представена от президента Росен Плевнелиев. В изказването си на Общия дебат на 70-ата сесия на Общото събрание на ООН държавният глава заяви, че съгласуваните действия на международната общност срещу войнстващия екстремизъм имат решаваща роля, а ООН е най-добрата платформа за управление и координиране на международните усилия. Плевнелиев не спомена конкретно за Ислямска държава, но коментира, че докато конфликтът в Сирия продължава, бежанската криза няма да отшуми. Той призова също международната общност да намери начин за разграничаване на хората, прокудени от войната, от тези, които търсят просто по-добри икономически условия за живот. Българският президент допълни, че миграционната криза е причина за загриженост и от гледна точка на сигурността. Освен възможностите за инфилтриране на екстремисти на европейска земя, тя поставя с цялата си сила въпроса за незаконния трафик на хора, което изисква незабавно внимание и съгласувани действия, заяви Плевнелиев.

Всъщност заплахата от разрастването на Ислямска държава, кризата в Сирия и мигрантската вълна към Европа са тясно преплетени помежду си. За да се притисне Ислямска държава и да се ограничи до минимум миграцията, пределно ясно е, че трябва да се намери решение на конфликта в Сирия. Но за това трябва да се разберат помежду си САЩ и Русия. Срещата между Обама и Путин в рамките на 70-ата сесия на Общото събрание на ООН показа, че двете суперсили са на съвсем различни, дори противоположни позиции. Според редица наблюдатели, докато те не намерят компромис, всички изказвания, доклади, призиви, петиции, резолюции и т.н. ще си останат само словесни упражнения от трибуната на ООН.