Някога птичите пера били част от моминските украшения. Вярвали, че те пазят девойките от уроки, от лоша среща, магии и лоши духове. Особена сила имали перата на някои птици – диви или отглеждани като домашни. Сред тях почетно място заема красивото оперение на мъжкия паун. Сигурно няма човек, който да не се е възхищавал на този необикновен представител на птичия род. В размножителния период той разперва опашката си, която образува съвършен полукръг. Всъщност, опашката на пауна е същата като на по-обикновените му роднини (кокошките например). Разноцветното ветрило се образува от т.нар. гръбни или надопашни пера. Те са с различна дължина и окраска. Подредени са наистина чудодейно. При повдигането им, отзад остават най-дългите, допълнени от по-късите, които застават върху тях и встрани. Има различни видове пауни, дори бели. Но перата с преливащи синьо-зелени окраски и с по-тъмно петно, наричано око, са направили най-популярен Индийския паун, известен още като Син паун или Обикновен паун.

Паунът е рядко срещана птица, дори и днес, когато представители на вида живеят в различни климатични условия по цял свят. У нас, както и в цяла Европа, пристига от Централна и Източна Азия. В Индия например е широко разпространен вид. Там живее в гори, поля с високи треви, близо до населени места. Паунът е един от символите на бог Кришна, перата му украсяват главата на владетеля на вселената, както го наричат древните текстове. И в съвременна Индия птицата се почита като близка до божественото, а ловуването й е забранено.

В много български къщи и до днес ще видите едно или повече паунови пера, поставени на видно място. Те се споменават в народните песни, приказки и поверия. Вярва се, че носят късмет, щастие, предпазват. За разлика от перата на другите птици, носени от неомъжените, пауновите пера били част и от невестинската премяна. Наричат пауновите пера „лазарички“ – в някои райони ги носят лазарките, както се споменава в песните, съпровождащи моминския пролетен обичай. У нас има и собствени имена Паун и Пауна.

Насън ако видиш паун – добро е. Ако уловиш паун – момък ще иска момата или момата ще пристане, което също е на добро е. Ако момата се кити с пауново перо – добро е, скоро ще я поискат – твърди българският фолклорен съновник.

Паунът сега не е домашна птица, някога обаче изглежда да се е развъждал много, защото много е познат на народната вяра и на народните песни – пише Димитър Маринов, който изследва родните традиции в началото на ХХ век, когато те са сравнително добре запазени. Според него пауни развъждали в болярските стопанства и оттам идва изразът: Да се носи и подноси, като паун в болярските двори, често срещан в коледарските благословии.

Птицата била рядкост по нашите земи, затова често перата се купували. Дребна трева расте, паун ми я пасе. Перата му капят, момите ги събират, та ги китки китят. Китки за хилядо, перо за стотина – разказва песен от Неврокопско (района на гр. Гоце Делчев). Паунът е възпят и в сватбарските песни като „птица хубава и величава“. Младоженецът се оприличава на паун, булката на пауница: Паун иде, пауница води. Съществуват изрази като: Красив като паун, Нагизден като паун, но и: Перчи се като паун с опашката си.

Снимки: архив