На 10 октомври българските архивисти ще отбележат своя професионален празник. Държавните хранилища у нас са създадени преди 64 години.
Може би няма да бъде преувеличено да се каже, че при нас се пази документалната памет на нацията – посочва в интервю за Радио България доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавната агенция „Архиви”. – На практика при нас се съхраняват най-ценните документи от зората на новата българска държавност след Освобождението.Разбира се, имаме и по-стари документи, но систематичните колекции всъщност са оттогава та до наши дни. Заедно с това тук се пазят фондове на централните държавни ведомства, на всички институции, множество лични фондове на видни български политици и общественици, на фигури от всички сфери на изкуството, литературата, науката и т.н.
Сред най-впечатляващите лични фондове например е колекцията на д-р Симеон Симов със старинни карти, атласи и книги, събирани с изключителна отдаденост на различни места в чужбина. В държавния архив са предпочели да оставят свои творби художници като Сирак Скитник, Бенчо Обрешков, Васил Стоилов и много други прочути личности. Тук например е оставила своята колекция Бистра Винарова – един от най-известните български експресионисти. Всичко това обаче е само малка част от националните културни ценности, които се съхраняват в агенцията.
Аз бих обърнал внимание и на новопостъпилия и съвсем скоро описан фонд на Симеон Сакскобургготски – отбелязва Михаил Груев. – Всъщност, това е събирателен фонд, който донякъде дублира фонда на Монархическия институт, защото там има и документи на неговия дядо цар Фердинанд, и на цар Борис ІІІ. Разбира се, има и негови лични документи. Имаме уверението му, че този фонд ще бъде допълнен с още документи, които той съхранява при себе си…
По повод празника на архивистите известният политик и общественик Гиньо Ганев дари на агенцията личния фонд на своя тъст Кимон Георгиев – противоречива, но изключително важна фигура в българската история. Фондът е огромен – около 6 линейни метра от подредени листове. Впрочем, архивистите измерват постъпилите документи именно по този начин. Гиньо Ганев ги изненада с още едно дарение: албум със снимки от посещението на сръбския крал Александър I Караджорджевич в България през септември 1934 г.
Доколко е дигитализирано богатството, което се съхранява в Държавна агенция „Архиви?
Това е много сериозен проблем. И е проблем не само пред българската архивна система, но и въобще пред архивите по света. Ние имаме информационна система на държавните архиви, която е достъпна за потребители в електронен вид. В нея всъщност разполагаме описите на документите. Тези от тях, които са дигитализирани, ги даваме за ползване и в дигитализиран вид. За съжаление, ние сме едва в началото на този процес. Имаме някъде около 120 хиляди страници дигитализирани. Разбира се, опитваме се систематично да тръгнем по значимост на колекциите. Но, без съмнение, това ще бъде дълъг и продължителен процес. Сега ние имаме под един процент дигитализация на богатството на архивите в България. Най-развитите страни имат до към 8 процента. Разбира се, има и по-малки държави, които въобще не са започнали този процес, но нашата амбиция все пак е да се сравняваме с най-добрите. Това е свързано обаче и с финансов ресурс. Наглед самото сканиране изглежда просто, но след това на съответния документ трябва да бъдат изготвени неговите т.нар. мета данни – археографско описание, което изисква време и човешки ресурс. Това е процес, на който сме едва в началото.
Държавната агенция „Архиви” подписа споразумение за партньорство с българския клон на Samsung, чиято цел е да се подпомогне дигитализацията на архивните фондове. С неговата помощ дигитализирани документи ще подпомагат например обучението по история, литература и изкуства в училище.
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..