Пред няма и 1000 души българският национален отбор изигра последния си квалификационен мач за Европейското догодина, като победи Азербайджан с 2:0. Така отборът регистрира първа домакинска победа в европейска квалификация от осем години насам. Предишният път беше, когато биха Румъния с 1:0 през ноември 2007 г. Сега България завърши на четвърто място в своята квалификационна група с 11 точки. Въпреки победата, националите ще гледат за пети пореден път големия футболен форум по телевизията. Впрочем на тази победа не се зарадваха дори самите футболисти. Ами тя бе единствената в пет домакински мача в тези квалификации. Успехът общо е трети от десет мача за момчетата на селекционера Ивайло Петев, а четвъртото място е доста далеч от мечтаното трето място, което бе заето от Норвегия с 19 точки. Победата бе и първа на националния стадион "Васил Левски" в официален мач от март 2013 година, когато надвихме с 6:0 Малта в световна квалификация.

След такава тъжна статистика, какво има да се коментира! Светлото бъдеще? В него повечето национали не вярват. Малко са изобщо тези, които виждат светлина във футболния ни тунел. Националният селекционер Ивайло Петев даде оценка „Добър 4” за квалификациите, като обясни, че никой не си е правил илюзиите, че ще победим Италия и Хърватия, които са няколко класи над останалите отбори в групата и това си проличало. Да де, ама не можахме например да надиграем Малта на собствен терен. Май е прав вратарят на националния отбор Божидар Митрев, че очакванията в момента са твърде големи, а България отдавна не е водеща сила във футбола и всеки цикъл е труден за нас.

Рецепти в момента никой не смее да дава. Но един от основните ни играчи – Ивелин Попов, смята, че решението не е в смяната на треньорите. Той е на мнение също така, че националната фланелка иска подобаващо отношение и че младите играчи трябва да имат повече респект от по-опитните и по-малко да чатят във фейсбук в посока на колата, която са си купили. Нюанси! Именно от такива отделни парчета се сглобява и целият футболен пъзел. А надежда винаги има. Сега предстоят световни квалификации. И макар травмата от току-що отминалият цикъл да е осезаема и самочувствието да е на нула, тъкмо това може да е отправната точка за ново начало. Без изхвърляния и нездрави еуфории в двете посоки – положителна и отрицателна. Че трябва много работа и професионализъм няма защо да споменаваме. Който не го е разбрал, не е и временно явление в този спорт.