Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ниското образование и трайната бедност са скачени съдове

Снимка: архив

„България е най-бедната страна в ЕС.” Това изречение неминуемо присъства във всяка публикация на чуждите медии за България. И макар да е шаблонно, това твърдение продължава да е вярно. Причините, довели до трайното обедняване на българите, както и възможния изход от спиралата на бедността, търсиха участниците в конференция, организирана от Института за икономика и международни отношения и германската фондация „Фридрих Еберт”.Любен Томев

Бедността трябва да е водеща тема в обществената дискусия – заяви вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, който очерта общата картина на бедността в България и представи политиките на правителството за нейното преодоляване. Всеки пети в България живее в бедност, а за 40% от населението съществува риск да изпадне в бедност, показва анализът на МТСП. Важни са причините за това развитие, защото те водят до политиките за преодоляване на проблема – отбеляза министър Калфин.

СнимкаПърво, бедните са безработни. 50,2% от безработните живеят в бедност. Има абсолютно ясна връзка между бедност и заетост. На второ място бедните са деца. Процентът при непълнолетните деца, които живеят в бедност, е изключително висок. На трето място са самотните възрастни хора над 65 години, а след тях са многодетните семействата с три и повече деца.

Ивайло Калфин подчерта и още една основна предпоставка за изпадане в бедност: преобладаващата част от бедните хора са без или с ниско образование. Делът на работещите бедни с ниско образование е 63,5 %. Тези причини определят политиките на правителството.

Очевидно е, че най-трайната политика е достъпът до пазара на труда – продължава министър Калфин. – Той е особено затруднен за няколко групи – младите хода до 29 г., над 50-годишните безработни, които са половината от регистрираните безработни, и които много често съвпадат с групата на трайно безработните, които над една година са извън пазара на труда, както и хората с увреждания.

Проблемът с безработните в предпенсионна възраст и с хората с увреждания е голям, признава министър Калфин, тъй като държавата все още не е намерила начин да заинтересова бизнеса. Всички сега действащи програми са свързани със субсидирана заетост основно в публичния сектор, а това не е трайно и ефективно решение – коментира министърът. Критично отношение към политиките на МТСП изрази Любен Томев, директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Според него почти всички концепции за борба с бедността разчитат на една догонваща политика спрямо средноевропейските равнища, пропускайки един друг съществен фактор:

СнимкаГолемият проблем на България е, че освен сериозните подоходни и социални неравенства самите доходи са на абсолютно ниски равнища, които не позволяват достигането на необходимите средства за издръжка на живота и не дават възможност за формирането на успешна средна класа.

По изчисления на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ средният доход на едно лице от домакинство е около 2/3 от необходимите средства за издръжка на живота, които се равняват на около 280 евро на месец. "Едва 20 % от домакинствата в България надхвърлят тази сума" – твърди Любен Томев. В търсенето на решения проф. Ганчо Ганчев от Института за икономика и международни отношения наблегна на връзката между икономическо развитие и бедност.

СнимкаИкономическият растеж е това, което би трябвало да доведе до намаляване на бедността – казва проф. Ганчев. – Отдавна е известно, че когато икономиката се развива добре има повече пари за заплати, респ. по-малко безработица, по-малко бедни и има повече пари в бюджета, което пък позволява държавата чрез социални плащания да намали равнището на бедност. Това, което е по-малко очевидно, е, че има и обратна зависимост, т.е. икономиките, които се характеризират с по-ниско равнище на социално неравенство и бедност се развиват по-бързо.

Макар и да не беше фатално засегната от икономическата криза в Европа, България все още не може да се възстанови и икономическият растеж е минимален, което не позволява и растеж на доходите. Проф. Ганчев вижда причината за това в изводите, които България не направи от кризата.

България е единствената страна в Източна Европа, която след кризата не е извършила фискална реформа. Няма голяма разлика между това, дали живеете на помощи или ще започнете работа, особено на минимална работна заплата. Възможно най-лошата ситуация е тази, при която имате данъци върху хората с ниски доходи. Т.е. при такава ситуация нямате никакъв стимул от гледна точка на бедните хора да започнат работа и България е единствената страна в Източна Европа, която облага с данъци най-ниските доходи.

Сложната управляваща коалиция в България за момента не позволява промяна в данъчната политика, заяви Ивайло Калфин. По думите му ниските данъци водят и до ниски доходи. За това политиката на неговото министерство се концентрира върху други мерки.

Това, което обществото ни трябва да направи, е свързано с образованието, достъпа до работни места и включването на хората, които са в бедност или в риск от бедност в пазара на труда – смята Калфин. – Това не би трябвало да става само със субсидирана заетост, а би трябвало да става с усилия в различни сфери в цялото общество. Социалните помощи трябва да бъдат насочени към хора, които по обективни причини нямат възможност да влязат на пазара на труда. Това са хората с увреждания, възрастните хора, дългосрочно безработните в предпенсионна възраст, и младите хора.

 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Облачен и ветровит понеделник

През нощта от запад облачността ще се увеличава, но все още ще е без валежи. На изток ще преобладава ясно време. Минималните температури ще са между минус 3° и 2°, малко по-високи в югоизточните райони от страната, в София - около минус 3°.  В..

публикувано на 22.12.24 в 18:10

Ремонтират ГКПП "Кулата" заради влизането на България в Шенген

Започна ремонт на ГКПП "Кулата" във връзка с предстоящото ни влизане в Шенген от 1 януари, предаде БНТ. Целта е да има по две пътни ленти във всяка посока преди пункта. На българска територия на входа откъм „Промахон“ се изгражда нова лента с дължина 200..

публикувано на 22.12.24 в 14:50

България е готова да опазва границите си по нов начин след влизането си в Шенген

Във връзка с влизането ни в Шенген е направено обследване на всички КПП-та и се работи много активно с всички институции, които имат отговорности към граничните пунктове. Това стана ясно от изказване на служебния министър на вътрешните работи Атанас Илков..

публикувано на 22.12.24 в 13:55