Св. апостол Андрей е брат на Свети Петър. Нарича се Първозван, тъй като пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. Както е записано в житието му, от ранни години той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: „Ето Агнецът Божий!” (Йоан. 1:29). Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с Него целия ден.  Двамата братя продължавали да се занимават с риболов и да водят своя предишен живот. По-късно Спасителят ги видял на брега на Галилейското море и им казал: „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци”. Оттогава те навсякъде вървели подир Спасителя и били свидетели на Неговите чудеса, смърт и възкресение. Вероятно поради факта, че в своя светски живот Свети Андрей е бил рибар, в района на Южното Черноморие у нас го почитат наравно със свети Никола. Приема се, че той също е господар на силните морски ветрове и бури. В Югозападна България пък съществува поверието, че свети Андрей е баща на свети Никола.

Народът ни нарича празника Андреевден, Андрей, Едрей, Мечкинден. Макар да е свързан с дата от църковния календар, той обединява добре запазени езически обичаи и вярвания. Според най-разпространената фолклорна легенда, един ден светецът, впрегнал вол в ралото, орял своята нива. От близката гора излязла мечка и изяла вола. Свети Андрей се ядосал, влязъл в схватка с пакостливото животно и накрая го впрегнал на мястото на вола и довършил работата си. Съществува и още една популярна история,  в която свети Андрей е описан като отшелник, живеещ в гората. По време на своето отшелничество той опитомил една мечка. След дълъг пост трябвало да отиде в манастир, за да вземе причастие. И тъй като манастирът бил далече, светецът яхнал мечката и така пристигнал там. Преди да го причасти, игуменът го попитал с каква храна е постил. Свети Андрей отговорил, че се е хранил с горски плодове и мляко. Както знаем, според канона, млякото не е разрешено по време на пости. Това казал и игуменът, упреквайки светеца, че се е отклонил от обета, казвайки, че самият той се е хранил с хайвер. Тогава отшелникът предложил да изчакат Божия знак. Сложил в една паничка мляко, а в друга – хайвер и ги покрил с кърпа. Оставил ги пред вратата на манастира за една нощ. На сутринта млякото било превърнато в трева, а хайверът – в кръв. Светецът получил благословия и игуменът му дал причастие.