Навсякъде по света в сферата на водоснабдяването наблюдаваме завръщане към публични форми на управление. През последните 15 години близо 235 града по света между които Париж, Берлин, Будапеща, Буенос Айрес и Куала Лумпур прекратиха или не подновиха договорите с частните концесионери. В държави като Холандия, Белгия, Австрия и скандинавските държави водоснабдяването е по традиция почти 100% публично.
Наскоро Сатоко Кишимото, изследователка от Транснационалния институт (TNI) в Амстердам, изнесе в София лекция на тема „Връщане на общественото водоснабдяване” („Reclaiming Public Water”), по покана на проекта „Нови леви перспективи“ и германската фондация „Роза Люксембург”. За Радио България тя направи кратък исторически обзор на формите на стопанисване на водата и какви са новите предизвикателства:
Важен етап за международната общност е резолюцията на ООН от 2010 година, която обявява достъпа до водата като основно човешко право. Основният конфликт в момента е, дали водата е стока или обществено благо. Оттам произлизат и различните политики на водоснабдяването. Международни институции като Световната банка и много политици претендират, че водата е стока като всяка друга, тя има цена и с нея трябва да се търгува печелившо. От другата страна, организации като нашата казват, че водата е богатство, благо, което принадлежи на всички. От тази гледна точка експлоатацията на водата и нейните политики поемат в друга посока.
Основният проблем за частните компании са инвестициите, които са дългосрочни и съответно непривлекателни. Техният интерес е да прехвърлят загубите върху „публичния партньор“. Така общественият сектор и данъкоплатците са натоварени двойно : веднъж като домакинства, които си плащат сметките, и втори път като данъкоплатци, които субсидират частния инвеститор.
Много е трудно за една частна компания да направи толкова дългосрочна инвестиция. Тяхната цел е бързата печалба. Водата е естествен монопол. Хората не могат да избират водопреносните тръби. Накратко водата не може да е предмет на конкуренция на свободния пазар. Неслучайно в повечето развити страни в Европа, както и в САЩ и Япония, принципът за универсален достъп до обществена питейна вода е реализиран в средата на 80-те г. на 20 век.
В България мрежата на водоснабдяване е на средна възраст 36 години и от близо 4 десетилетия тръбите не са подменяни. Концесията „Софийска вода“, 77,1% дял на френската компания Веолия, е единственото публичночастно партньорство в българския ВиК сектор и има вече 15 годишна история. Попитахме Георги Медаров, съавтор с Ваня Григорова на изследването „На прицел – общественото водоснабдяване“, какви са основните недостатъци на системата на водоснабдяване у нас и дали концесията на Софийска вода доведе до подобряване на качеството на услугата?
Навсякъде основният проблем са загубите от гледна точка на изграждането на водно-пречиствателни станции и на канализационната мрежа. Ако има известен прогрес, то е най-вече благодарение на средства от програмите на ЕС. Конкретно за концесионирането в София няма прогрес в намаляване на загубите, а в същото време имаме огромно увеличение на цените, около 4 пъти над това, което е по договор. За съжаление и в общинските, и в държавните дружества също има проблеми с липсата на инвестиции. Това което показваме в изследването е, че концесионирането просто не е алтернатива и че трябва да търсим други начини за разрешение на проблема с хроничния дефицит на средства в сектора. Работата е там, че концесионирането също е форма на кредит и на задлъжняване и след това този дълг се изплаща чрез сметките за вода. Освен това, частните компании също взимат заеми и имат разходи за кредити, но те са по-скъпи отколкото биха били, ако бяха взети от публични институции. В дългосрочен план разходите са по-големи, без да има обществена полза от това.
Но алтернативни форми на управление са тъй наречените публично-публични партньорства, или форми на коопериране между две общини или държава и община. По този начин гражданите, чрез вота си, могат да упражняват контрол и да санкционират неефективните политики и фокусът не е печалбата на акционерите, а качествената услуга за достъп до един природен ресурс.
Близо 2/3 от българите са заявили, че са били щастливи през 2024 г. Отрицателно отговарят 26%, в традиционното за края на годината проучване на "Тренд", поръчано от в-к „24 часа“. Личният живот, семейството, социалният кръг и работата са основни..
Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на шенгенската граница "тихият" път от Рудозем към Ксанти отново ще стане "озвучената долина"...
Българските държавни железници организират празнично пътуване за любителите на железопътния транспорт. Коледен влак с парен локомотив и шест празнично украсени вагона ще се движи на 21 декември по маршрута Горна Оряховица – Плевен – Горна..
Започна ремонт на ГКПП "Кулата" във връзка с предстоящото ни влизане в Шенген от 1 януари, предаде БНТ. Целта е да има по две пътни ленти във всяка посока..
Интензивен е трафикът на автомобили от Западна Европа по основната пътна инфраструктура на територията на Хърватия преди предстоящите почивни и..
12 населени места в Смолянска област са с прекъснато електрозахранване след обилния снеговалеж от вчера. Без ток от снощи са селища в общините Смолян,..