Както във всичко друго, така и в здравното осигуряване имаме здрав сив сектор. По скромни изчисления той бил между 20 и 25 процента. Сиреч, между 500 000 и 850 000 постоянно живеещи в страната българи нямат нито осигуровки, нито доходи, за да си плащат за медицински услуги. Това значи е група, която не работи и не се осигурява, но най-много боледува. Тази част на населението се лекува за сметка на осигурените лица. Проблемът, разбира се, трябва да се реши от държавата – или тя да поеме здравните вноски на такива, или да посочи болници за бедни. Може, но в някой друг живот и на друга планета. Защо ли? Ми да видим!
Като всеки бюджет, и този на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ има приходна и разходна част. Приходната част се формира по два пътя – здравноосигурителните ни вноски. Те са 8 на сто от дохода, който получаваме. Тази сума за 2016 г. е около 920 милиона евро. Тя е с около 46 млн. евро повече от 2015 г. Другата част са вноските, които държавата прави за осигуряваните от нея хора. Тази сума е около 500 млн. евро. При средна месечна заплата от 410 евро, българинът прави вноска от около 30 евро за осигуряване. За деца и пенсионери държавата внася средно около 10 евро или три пъти по-малко. Заради това НЗОК зове държавата да прави по-високи вноски.
Всъщност обаче българинът плаща 60 на сто от разходите за здравеопазване от джоба си, а според изследване на неправителствени организации под масата се дават над 1 млрд. евро. Така се получават два бюджета на Здравната каса – „над масата” и „под масата”. Цялата работа е там, че държавата не признава, а трябва да признае, че не може да посрещне нуждите на здравеопазването. От Закона за здравното осигуряване трябва да се махне текстът, че касата плаща всичко. Тя плаща най-много от 45 до 50% от извършените медицински дейности. Така че касата лъже болниците, болниците лъжат нея, а накрая страдат пациентите. Идеята, която би решила донякъде нещата, е да се определи какъв процент може да плаща НЗОК от цялата стойност на медицинската услуга, а пък болните да си доплащат. Това обаче хич не е социално.
От десет години насам се говори за т. нар. диагностично-свързани групи, според които да става заплащането на болниците, а не според клиничните пътеки. Говори се, но не се прави. Но рано или късно това трябва да се направи, защото клиничната пътека иска да се направят определени изследвания или процедури, а какво в крайна сметка е станало с пациента и с неговата болест няма значение. Всички болници си получават парите, а болният страда. При диагностично свързаните групи е от интерес, какво е станало със здравето на пациента.
Истината е, че политици нямат стратегия. За 15 години Законът за здравното осигуряване е променян 90 пъти. Идеята е била парите да следват пациента, т. е. да се плаща за дейности. При сегашната система парите отиват за структури. Всички мерки, които предлага и сегашният здравен министър Петър Москов, се отнасят за болниците. Там отиват най-много пари, но до тях би трябвало да се стига в краен случай. Затова в развитите страни средствата се насочват към профилактиката и амбулаторното лечение. У нас е обратното: парите за извънболнична помощ, предвидени в бюджета на касата, растат много по-бавно, отколкото за болници. Ето защо в анализа на Световната банка за реформата на здравния сектор се казва: „Покритието с профилактични здравни услуги е ниско и българите са хоспитализирани много по-често от останалите страни в Европа" – знак, че системата не предлага правилната комбинация от услуги.
Системата значи е нереформирана и такава ще си остане, докато най-накрая не се намери смелчага, който ще устои на отпора, който дават онези, на които това положение им изнася и пазят статуквото, за да може да се точи здравната каЦа без дъно.
Деветнайсет души са задържани през тази нощ за притежание на наркотици при специализирана полицейска операция на територията на София, съобщиха от МВР. По време на проверката на 30 нощни заведения и на над 300 души са иззети канабис, екстази и над..
Заупокойна панихида за Архангелова задушница беше отслужена от патриарх Даниил във Военния музей-костница на софийските Централни гробища. В посланието си той заяви, че днес спомняме паметта на всички наши воини: “ Те са пример за всички нас и са..
В Генералното консулство във Валенсия днес е постъпил сигнал за още един български гражданин, който е в неизвестност след наводненията, съобщи БНТ. По случая се работи заедно с компетентните власти. Установена е връзка с четирима от търсените..
В Генералното консулство във Валенсия днес е постъпил сигнал за още един български гражданин, който е в неизвестност след наводненията, съобщи БНТ...
Веселин Диманов – режисьор на най-гледания документален филм “Моралът е доброто”, стана “Будител на годината” 2024. Неговата лента разказва за юриста и..
Заупокойна панихида за Архангелова задушница беше отслужена от патриарх Даниил във Военния музей-костница на софийските Централни гробища. В посланието..