Както във всичко друго, така и в здравното осигуряване имаме здрав сив сектор. По скромни изчисления той бил между 20 и 25 процента. Сиреч, между 500 000 и 850 000 постоянно живеещи в страната българи нямат нито осигуровки, нито доходи, за да си плащат за медицински услуги. Това значи е група, която не работи и не се осигурява, но най-много боледува. Тази част на населението се лекува за сметка на осигурените лица. Проблемът, разбира се, трябва да се реши от държавата – или тя да поеме здравните вноски на такива, или да посочи болници за бедни. Може, но в някой друг живот и на друга планета. Защо ли? Ми да видим!
Като всеки бюджет, и този на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ има приходна и разходна част. Приходната част се формира по два пътя – здравноосигурителните ни вноски. Те са 8 на сто от дохода, който получаваме. Тази сума за 2016 г. е около 920 милиона евро. Тя е с около 46 млн. евро повече от 2015 г. Другата част са вноските, които държавата прави за осигуряваните от нея хора. Тази сума е около 500 млн. евро. При средна месечна заплата от 410 евро, българинът прави вноска от около 30 евро за осигуряване. За деца и пенсионери държавата внася средно около 10 евро или три пъти по-малко. Заради това НЗОК зове държавата да прави по-високи вноски.
Всъщност обаче българинът плаща 60 на сто от разходите за здравеопазване от джоба си, а според изследване на неправителствени организации под масата се дават над 1 млрд. евро. Така се получават два бюджета на Здравната каса – „над масата” и „под масата”. Цялата работа е там, че държавата не признава, а трябва да признае, че не може да посрещне нуждите на здравеопазването. От Закона за здравното осигуряване трябва да се махне текстът, че касата плаща всичко. Тя плаща най-много от 45 до 50% от извършените медицински дейности. Така че касата лъже болниците, болниците лъжат нея, а накрая страдат пациентите. Идеята, която би решила донякъде нещата, е да се определи какъв процент може да плаща НЗОК от цялата стойност на медицинската услуга, а пък болните да си доплащат. Това обаче хич не е социално.
От десет години насам се говори за т. нар. диагностично-свързани групи, според които да става заплащането на болниците, а не според клиничните пътеки. Говори се, но не се прави. Но рано или късно това трябва да се направи, защото клиничната пътека иска да се направят определени изследвания или процедури, а какво в крайна сметка е станало с пациента и с неговата болест няма значение. Всички болници си получават парите, а болният страда. При диагностично свързаните групи е от интерес, какво е станало със здравето на пациента.
Истината е, че политици нямат стратегия. За 15 години Законът за здравното осигуряване е променян 90 пъти. Идеята е била парите да следват пациента, т. е. да се плаща за дейности. При сегашната система парите отиват за структури. Всички мерки, които предлага и сегашният здравен министър Петър Москов, се отнасят за болниците. Там отиват най-много пари, но до тях би трябвало да се стига в краен случай. Затова в развитите страни средствата се насочват към профилактиката и амбулаторното лечение. У нас е обратното: парите за извънболнична помощ, предвидени в бюджета на касата, растат много по-бавно, отколкото за болници. Ето защо в анализа на Световната банка за реформата на здравния сектор се казва: „Покритието с профилактични здравни услуги е ниско и българите са хоспитализирани много по-често от останалите страни в Европа" – знак, че системата не предлага правилната комбинация от услуги.
Системата значи е нереформирана и такава ще си остане, докато най-накрая не се намери смелчага, който ще устои на отпора, който дават онези, на които това положение им изнася и пазят статуквото, за да може да се точи здравната каЦа без дъно.
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с българските кулинарни традиции. “Посещението започна с готварски уъркшоп, в който се..
От 2025 година в девет столични района ще бъде забранена употребата на твърди горива за битово отопление в сгради с топло- и газопреносна мрежа, съобщи заместник кметът Надежда Бобчева при откриването на кръгла маса “Повече комфорт за по-чист..
Престъпенията в условията на домашно насилие от началото на годината са се увеличили с 54% спрямо м.г., отчетоха от Министерството на вътрешните работи в Международния ден за премахване на насилието над жените. По този повод от днес започва..
Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет “Св. Климент Охридски” предостави за безплатно ползване чат..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на..
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с..