„Шаляпин – легендата на ХХ век“ – така се нарича изложбата, открита в Къщата-музей на големия български бас Борис Христов в София. В нея са представени уникални материали от безценните фондове на руските музеи, съхранили спомена за великия оперен певец Фьодор Шаляпин. Изложбата „надниква“ и в дома, и в репетиционната, и в гримьорната, и в ателието, където Шаляпин е обичал да извайва своите скулптури и да рисува. Много фотоси показват превъплъщенията на артиста в сценичните образи, при това толкова виртуозно, че е трудно да си представиш, че това е един и същи човек – Шаляпин.
Изложбата разказва и за визитата на гения на оперната сцена в България. Шаляпин идва у нас през 1934 година. Ето какво разказа в интервю за Радио България директорът на Музея на Борис Христов Елена Драгостинова:
В България Шаляпин е поканен от руските емигранти. Естествено, тук са го очаквали с нетърпение и са го посрещнали с огромен възторг. Когато той пристига на гарата и вижда огромната тълпа посрещачи, той попитал с недоумение какво се е случило. И когато му обясняват, че хората така го посрещат в България, той останал трогнат и удивен, макар славата му вече да е гърмяла по света.
За 16 дни в столицата, заедно с трупата на Софийската народна опера, Шаляпин изнася пет спектакъла и всички те преминават в препълнена зала. Възторжените поклонници със затаен дъх гледали и слушали как великият артист се превъплъщава в своите три коронни роли – Борис Годунов от едноименната опера, княз Галицки и хан Кончак от операта „Княз Игор“. В последния ден от гастрола си Шаляпин изнася благотворителен спектакъл в полза на бедните деца на София. В края на концерта, в знак на благодарност, му е връчен орден Свети Александър І степен, с който певецът е удостоен от цар Борис ІІІ.
В интервю във в. „Зора“ от 9 октомври 1934 г. Шаляпин с вълнение признава: За първи път идвам в братска България. Даже се чувствам някак неловко, че през дългата си кариера , през която толкова много пътувах в различни страни, на мен не ми се предостави случай, да пребивавам тук. Стъпвайки на българска земя, аз се почувствах така, сякаш влизам в дома на мой роднина, който не съм виждал, но за когото много съм слушал още като дете от майка си и баща си, от братята и сестрите. Така съм развълнуван от хубавия прием, че още се намирам под впечатлението на милите овации, които вие ми устроихте.
Не е тайна, че Шаляпин бил любител на доброто хапване. Луксозните ресторанти той не долюбвал, но към механите се отнасял с голяма симпатия. Ето че и в България пред разкошните „Юнион Клуб“ и „Юнионпалас“ е предпочел тихата, скромна механа, за която ни разказва Елена Драгостинова:
След всеки спектакъл Шаляпин обичал да поседне в една обикновена гостилница, която се наричала „Широката механа“ на улица „Позитано”12. Ако днес се озовете на това място, няма да намерите и следа от нея. Тук, след всеки спектакъл, следвал втори спектакъл, на който Шаляпин пял с огромно удоволствие за всички посетители. Тази механа се славела с вкусните си гозби, приготвяни по старинни рецепти. Там постоянни гости били писатели и художници, адвокати и учени, но и съвсем обикновени хора. Те засядали там още от обяд, само и само да не пропуснат появяването на Шаляпин вечерта. И, естествено, всички чакали кога той ще запее своите песни.
А Шаляпин, с присъщата му славянска сърдечност, изпълнявал един след друг своите любими руски романси…
Удивително, минали са повече от 80 години, а нови свидетелства за гостуването му в България продължават да изникват.
В деня на откриването на изложбата ми позвъни един възрастен човек, който се казва Трайчо Трайков – разказва Елена Драгостинова. – Каза, че е наследник на собственика на „Широката механа“ и че с огромно чувство за родова памет е съхранил една уникална снимка. Донесе я в Музея на Борис Христов. И действително, на тази уникална снимка Шаляпин е заобиколен от журналисти, артисти и изключителни личности като Петър Золотович и неговата съпруга (известни оперни певци – бел. авт.).
Но сред запечатаните образи има две непознати лица и сега ние се надяваме, че когато тази снимка бъде публикувана в пресата, някой може да ги разпознае. В дадения случай може би не е толкова важно, че Шаляпин е обичал да посещава такива заведения, забележителното е, че неговото присъствие в България е било толкова значимо, че е накарало поколения наследници на гостилницата да съхранят тази фотография като нещо изключително свято. Сега тя ще се съхранява в архивите на нашия Музей.
Визитата на певеца в София била запомнена за цял живот и от великия български бас Борис Христов, който тогава бил на 20 години. За да се срещне с Шаляпин, Борис Христов се записва като статист в неговите спектакли. Но режисьорът така разпределил мизансцена, че Борис Христов се оказал доста встрани и можел само да слуша великия певец, но не и да го вижда. В своите спомени Борис Христов пише, че само това, че той е бил редом с Шаляпин и могъл да почувства неговото присъствие, вече било достатъчно, за да си представи, как играе и изглежда той на сцената – отбеляза още Елена Драгостинова.
Известно е, че Шаляпин е имал творчески планове за България. Той е мечтаел да построи в София с лични средства своя оперна школа. Няколко години преди смъртта си пише на свои български приятели: „Благодаря Ви за предложението отново да посетя България. Да си призная, аз често си мисля за това и може би лятото ще осъществя това мое намерение. Помнете какво Ви казах: аз много се интересувам от България и от нейния народ“.
Уви, на тези планове не им е било съдено да се сбъднат.
Изложбата ще продължи до 22 декември.
Снимки: Снежана Никифорова и Къща-музей на Борис Христов
Будителите са личностите, към които изпитваме не само признателност и възхищение, но и възприемаме като едни от най-значимите фигури в историята ни, защото събуждат чувството ни за национална приобщеност. Какво обаче стои зад понятието "будител“,..
Един от най-добрите цигулари в света и концермайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам Веско Ешкенази отново си е вкъщи, в родната София. Повод са двата заключителни концерта от Националното турне на проекта "В света на музиката” на..
Покана за изложба на открито "Будителките – жените, които променят историята" отправи във Фейсбук страницата си Българският културен институт във Варшава. Експозицията ще изложена на пана на оградата пред българското посолство в полската столица...
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..