Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Шаляпин в София

БНР Новини
Посрещането на Фьодор Шаляпин на гара София, 1934 г.
Снимка: Къща-музей на Борис Христов

Шаляпин – легендата на ХХ век – така се нарича изложбата, открита в Къщата-музей на големия български бас Борис Христов в София. В нея са представени уникални материали от безценните фондове на руските музеи, съхранили спомена за великия оперен певец Фьодор Шаляпин. Изложбата „надниква“ и в дома, и в репетиционната, и в гримьорната, и в ателието, където Шаляпин е обичал да извайва своите скулптури и да рисува. Много фотоси показват превъплъщенията на артиста в сценичните образи, при това толкова виртуозно, че е трудно да си представиш, че това е един и същи човек – Шаляпин. 

Изложбата разказва и за визитата на гения на оперната сцена в България. Шаляпин идва у нас през 1934 година. Ето какво разказа в интервю за Радио България директорът на Музея на Борис Христов Елена Драгостинова:

В България Шаляпин е поканен от руските емигранти. Естествено, тук са го очаквали с нетърпение и са го посрещнали с огромен възторг. Когато той пристига на гарата и вижда огромната тълпа посрещачи, той попитал с недоумение какво се е случило. И когато му обясняват, че хората така го посрещат в България, той останал трогнат и удивен, макар славата му вече да е гърмяла по света.

За 16 дни в столицата, заедно с трупата на Софийската народна опера, Шаляпин изнася пет спектакъла и всички те преминават в препълнена зала. Възторжените поклонници със затаен дъх гледали и слушали как великият артист се превъплъщава в своите три коронни роли – Борис Годунов от едноименната опера, княз Галицки и хан Кончак от операта „Княз Игор“. В последния ден от гастрола си Шаляпин изнася благотворителен спектакъл в полза на бедните деца на София. В края на концерта, в знак на благодарност, му е връчен орден Свети Александър І степен, с който певецът е удостоен от цар Борис ІІІ.

В интервю във в. „Зора“ от 9 октомври 1934 г. Шаляпин с вълнение признава: За първи път идвам в братска България. Даже се чувствам някак неловко, че през дългата си кариера , през която толкова много пътувах в различни страни, на мен не ми се предостави случай, да пребивавам тук. Стъпвайки на българска земя, аз се почувствах така, сякаш влизам в дома на мой роднина, който не съм виждал, но за когото много съм слушал още като дете от майка си и баща си, от братята и сестрите. Така съм развълнуван от хубавия прием, че още се намирам под впечатлението на милите овации, които вие ми устроихте.


Не е тайна, че Шаляпин бил любител на доброто хапване. Луксозните ресторанти той не долюбвал, но към механите се отнасял с голяма симпатия. Ето че и в България пред разкошните „Юнион Клуб“ и „Юнионпалас“ е предпочел тихата, скромна механа, за която ни разказва Елена Драгостинова:

След всеки спектакъл Шаляпин обичал да поседне в една обикновена гостилница, която се наричала „Широката механа“ на улица „Позитано”12. Ако днес се озовете на това място, няма да намерите и следа от нея. Тук, след всеки спектакъл, следвал втори спектакъл, на който Шаляпин пял с огромно удоволствие за всички посетители. Тази механа се славела с вкусните си гозби,  приготвяни по старинни рецепти. Там постоянни гости били писатели и художници, адвокати и учени, но и съвсем обикновени хора. Те засядали там още от обяд, само и само да не пропуснат появяването на Шаляпин вечерта. И, естествено, всички чакали кога той ще запее своите песни.

А Шаляпин, с присъщата му славянска сърдечност, изпълнявал един след друг своите любими руски романси…

Удивително, минали са повече от 80 години, а нови свидетелства за гостуването му в България продължават да  изникват.

В деня на откриването на изложбата ми позвъни един възрастен човек, който се казва Трайчо Трайков – разказва Елена Драгостинова. – Каза, че е наследник на собственика на „Широката механа“ и че с огромно чувство за родова памет е съхранил една уникална снимка. Донесе я в Музея на Борис Христов. И действително, на тази уникална снимка Шаляпин е заобиколен от журналисти, артисти и изключителни личности като  Петър Золотович и неговата съпруга (известни оперни певци – бел. авт.).

Но сред запечатаните образи има две непознати лица и сега ние се надяваме, че когато тази снимка бъде публикувана в пресата, някой може да ги разпознае. В дадения случай може би не е толкова важно, че Шаляпин е обичал да посещава такива заведения, забележителното е, че неговото присъствие в България е било толкова значимо, че е накарало поколения наследници на гостилницата да съхранят тази фотография като нещо изключително свято. Сега тя ще се съхранява в архивите на нашия Музей.

Визитата на певеца в София била запомнена за цял живот и от великия български бас Борис Христов, който тогава бил на 20 години. За да се срещне с Шаляпин, Борис Христов се записва като статист в неговите спектакли. Но режисьорът така разпределил мизансцена, че Борис Христов се оказал доста встрани и можел само да слуша великия певец, но не и да го вижда. В своите спомени Борис Христов пише, че само това, че той е бил редом с Шаляпин и могъл да почувства неговото присъствие, вече било достатъчно, за да си представи, как играе и изглежда той на сцената – отбеляза още Елена Драгостинова.

Известно е, че Шаляпин е имал творчески планове за България. Той е мечтаел да построи в София с лични средства своя оперна школа. Няколко години преди смъртта си пише на свои български приятели: Благодаря Ви за предложението отново да посетя България. Да си призная, аз често си мисля за това и може би лятото ще осъществя това мое намерение. Помнете какво Ви казах: аз много се интересувам от България и от нейния народ“.

Уви, на тези планове не им е било съдено да се сбъднат.

Изложбата ще продължи до 22 декември.

Снимки: Снежана Никифорова и Къща-музей на Борис Христов


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Скулпторът Юсеин Юсуф превърна чешма в галерия сред гората

Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на градежа е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф, а година по-късно, когато той почива, делото е..

публикувано на 22.12.24 в 08:25
Бистришките баби

Изложба "Живи човешки съкровища – България" се открива в София

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) открива днес изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44..

публикувано на 17.12.24 в 07:00

Формация "Светоглас" празнува 15 години на сцената

С изпълнения на подбрани песни от своя репертоар мъжката камерна формация "Светоглас" отбелязва 15 години на сцената. Четиримата певци: Даниел Спасов, Станимир Иванов, Николай Боянов и Милен Иванов пеят акапелно ( без инструментален съпровод) и..

публикувано на 16.12.24 в 09:25