В навечерието сме на Рождество. В очакване на великото тайнство всяко християнско семейство се е събрало в уюта на дома, около благословената празнична трапеза, за да посрещне раждането на Христос. Днес сме заедно с митрополита на Българската православна църква за Западна и Средна Европа Антоний. Разговаряме за мира и тишината на рождественската нощ и как да следваме светлината.
В навечерието сме на един от най-светлите християнски празници – раждането на нашия Спасител Иисус Христос. Празникът, който ни възвестява ангелската песен „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение”. Христовият мир пребъдва всякога с всички нас. Живеем във времена, когато наистина Христовият мир е потребен на всяка човешка душа. Потребна е любовта, която обединява всички. Потребно е и смирението. Христос ни учи точно на смирение, защото Бог се въплъти и смири, слезна на земята, за да можем да отидем при Него. Това е един процес, който през благата воля на нашия Небесен отец, чрез въплъщаването в Божия син, всички ние да станем чеда Божии. Така че раждането на нашия Спасител е празник, който ни дава ново начало, отваря небесната врата и ни дава възможност да се срещнем с Бога.
Как да забравим суетата, как да се отърсим от нея и да бъдем по-добри?
Преди всичко, имайки в себе си примера на родилия се Младененец, да загърбим суетата на ежедневието. Защото живеем в свят, изпълнен с много страсти и много изкушения, със земни наслади и блага, които по никакъв начин не удовлетворяват вечното търсене на мира и най-вече на духовните блага. Няма земна награда, която да запълни духовната празнота, която всеки от нас има, ако не срещне Христос, особено в неговото Рождество.
Живеем в един несигурен свят, в който християни, а и не само те, са изложени на терористични атаки от ислямисти, които са доста крайни. Как да не се гневим?
Християните още в първите векове на Църквата са били подложени на гонения, на линчувания, сочени са с пръст, че са извън правилата на светския живот, който за жалост ни поднася злободневията на ежедневието. Това, което се случва в нашето време, е липсата на любов в Христа. Православната църква, която е много толерантна, която уважава правото на избор, на вяра, на религия на всеки един от нас, не осъжда тези, които са поели по един или друг път. Църквата осъжда насилието в света. Не става въпрос за отделни религиозни групи, говоря за една от божиите заповеди – “Не убивай!” Никой няма право да отнема човешки живот, защото един е този, който е източник на живота – това е Бог. Христос и вярата ни в Бога е тази, която ни сплотява. В навечерието на Рождество да загърбим суетата на ежедневието, политическите си различия, да загърбим това, което ни отдалечева от нашего брата и да се обединим, защото когато сме заедно, сме по-силни. Именно Христос затова слезна и се въплъти на земята, за да може да благовести Божия мир тук, за да можем всички ние да бъдем миротворци.
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..