Българската гора е огромно природно богатство, което и днес е повод за национална гордост. Усилията, насочени към опазването му и неговото устойчивото използване, са започнали преди дълги години и продължават всекидневно. Но какви са днешните заплахи за българската гора? Разговаряхме с инж. Александър Дунчев, експерт по горите във Фонда за опазване на дивата природа – WWF. Той се занимава със създаване на възможности за опазване на вековните гори и подобряване на нормативната база с цел по-доброто управление на горите в България.
Гората не е само източник на суровина за индустрията и горите нямат само икономическо значение. В същото време икономическият интерес към българските гори се увеличава. Добивът на дървесина се увеличава с около половин милион кубически метра годишно, сподели инж. Дунчев. – Това е за сметка на другите важни функции на гората – социални и природозащитни. Социална функция на гората е не само възможността на хората да събират дърва за огрев, а и възможността за развитие на туризъм. Много често сигналите за незаконна сеч в България идват именно от туристически движения или от граждани, които сигнализират за мащабна сеч в гори, използвани предимно за туристически цели. Когато една гора бъде превърната в сечище, тя временно губи своя туристически потенциал.
Българите считат, че горите в страната се изсичат твърде мащабно и през 2015 това създаде условия обществото да изиска налагане на временен мораториум върху износа на дървесина. България изнася сурова непреработена дървесина, включително и дърва за огрев за съседни страни и тази противоречива практика доведе до налагане на забраната. Мораториумът бе прекратен със законодателни промени, целящи създаване на условия за по-добър контрол върху дърводобива. Приетите през лятото на 2015 нормативни мерки целят повишаване на прозрачността и възможността за директен граждански контрол чрез създаване на публична информационна система. Ограничи се интензивността на сечeнето и се възприеха прости мерки за ограничаване на незаконния дърводобив като забрана за сеч и извозване на дървесина през нощта и изисквания за оборудване на камионите с GPS системи.
Инж. Дунчев допълва, че въпреки по-строгите мерки, има случаи на прикриване на нарушения от страна на контролни органи, подлагани на силен политически и корупционен натиск. Затова природозащитниците искат и повишаване на отговорността, която носят собствениците на фирми, извършващи дърводобив.
В последните години все по-очевиден за българските граждани става фактът, че незаконната сеч и посегателствата срещу природата носят след себе си тежки вреди за цялото общество, вариращи от невиждани наводнения и свлачища, до засушаване и замърсена питейна вода. Горите страдат и от екологични нарушения. През 2015 сериозни поражения е имало вследствие на снеголоми, ледоломи, ветроломи и пожари, които също влошават функциите на това българско богатство.
Социологически проучвания показват, че опазването на горите е най-важната екологична тема за българското общество. Диалогът между природозащитните организации и държавните институции се увеличава и това води до възможността за съвместни проверки в горите, с което се цели противодействие на манипулирането на резултати. Съществуват и не малко съвместни проекти, като тези за опазване на крайречните и вековните гори. WWF са картирали 25 000 хектара от последните вековни гори в България извън защитени територии съвместно с горски служители.
С помощта на държавата е създадена публична платформа gis.wwf.bg. Там всеки може да локализира дадена гора, а след това в страницата на Агенцията по горите да провери дали съществува издадено разрешително за сеч. През 2015 беше създадена и възможност да се сигнализира за нарушения в горите на телефон 112. С подобряване на нормативната база гражданите ще могат да участват и в разработването на областните планове за управление на горите.
Всеки може да допринесе за опазването на българската гора. По-добра информираност относно нейните проблеми и желание за по-голяма прозрачност в управлението и използването й са стъпка в тази посока.
С гордост и в очакване на големия ден – 25 януари! Така ще премине петъчната „България днес“ в навечерието на 90-ата годишнина на Българското национално радио. Подготвили сме ви разговори за миналото, за предизвикателствата на днешния ден пред медиите..
В събота , 25 януари, в сутрешните часове над Източна България облачността все още ще е значителна, но след обяд и там ще намалее. Минималните температури ще са между 0 и 5°, в София ще е около 0°. През деня ще бъде предимно слънчево, а..
Тази година се навършват петнадесет години от откриването на мощите на св. Йоан Кръстител при разкопки на созополски остров от екип на археолога проф. д.и.н Казимир Попконстантинов. Автентичността на откритието сред останките на средновековния манастир..
Българчетата от неделното училище "Родина" в испанския град Малага ще се включат в работилница по четене на български език. Събитието е на 25 януари, а в..
С гордост и в очакване на големия ден – 25 януари! Така ще премине петъчната „България днес“ в навечерието на 90-ата годишнина на Българското национално..
В Националния исторически музей днес се открива изложбата "Древни находки нови открития. Археологически сезон 2024". През 2024 г. музеят проведе..