В рамките на европейска обиколка, след като посети Литва, Русия и Румъния, помощник-държавният секретар Виктория Нюланд направи работно посещение и в България. За по-малко от две години висшият дипломат на САЩ, отговарящ по въпросите на Европа и Евразия, идва в България за трети път. Какво ново се случи при сегашната визита?

Обиколката на Нюланд очевидно е свързана със стратегическите интереси на САЩ в региона, а те придават такъв характер и на двустранните отношения с държавите, разположени в него. За развитие на стратегическото партньорство с България при миналогодишното посещение на държавния секретар Джон Кери бяха създадени четири работни групи в сферите насигурността, енергийната диверсификация, върховенството на закона и културните връзки. Година по-късно, при последната визита на Нюланд, бе отчетено, че тази форма на взаимодействие се е оказала ефективна. Висока оценка получи и дейността на една новосъздадена пета работна група по въпросите на борбата с тероризма.

Голямо внимание в разговорите бе посветено на енергийните въпроси и в частност на напредъка на проекта за изграждане на газова връзка с Гърция. САЩ бяха активен застъпник за подписване на инвестиционно споразумение за изграждането на тази връзка, тъй като се предвижда по нея американски компании да получат достъп до газовите пазари в региона. Но САЩ вече имат сериозно присъствие в българската енергетика чрез участието на две техни компании в енергийния комплекс „Марица-изток“ - „Ей И Ес“ и „Контур глобал“. Затова и Нюланд бе запозната с хода на преговорите, които Българският енергиен холдинг води за получаване на кредит до 650 милиона евро, с който НЕК да покрие задълженията си към въпросните две американски централи.По силата на споразумение от август м. г., когато просрочените задължения бъдат изплатени, компаниите ще намалят цените си за разполагаемост /бел. ред.: цените им за неизкупена енергия или prices of availability/. В самия ден на визитата в страната започна да работи реално българската енергийна борса. В тази връзка Виктория Нюланд бе информирана, че с пълната либерализация на националния енергиен пазар ще настъпят нови условия, които ще наложат пак да се води диалог за преразглеждане на условията по договорите с американските компании.

Проектът за 7-и блок на АЕЦ “Козлодуй” не бе обект на разговори с помощник-държавния секретар, а това потвърждава, че той няма да бъде възложен на американската компания „Уестингхаус” заради финансови пречки. Фактът не означава обаче, че отношенията с „Уестингхаус” са прекъснати - наскоро премиерът Борисов спомена, че тя продължава да има място в процеса на развитие на българската ядрена енергетика и за проекта за нова ядрена мощност в „Козлодуй“ се водят разговори за привличане на китайски инвеститор, препоръчан именно от нея. След като не можа да продължи развитието си с американско участие, построената с руски ноу хау и работеща с руско гориво централа отива към развитие в съдействие с Китай.

В разговорите на премиера Борисов с Виктория Нюланд бяха включени също външният министър Даниел Митов, вицепремиерът за еврофондовете Томислав Дончев и енергийният министър Теменужка Петкова. На въпросите на отбраната бе посветено особено внимание, тъй като за тях помощник-държавният секретар проведе отделна среща с военния министър Николай Ненчев. Дискутирани бяха възможностите за модернизация на Въоръжените сили и в частност на ВВС. Проблемите на бойната авиация са актуални от години, но заради финансови ограничения досега са направени много малко реални крачки. Последно развитие в тази посока е едно споразумение с Полша за ремонт на руските МиГ-29, но и до днес българската страна не се отказва от намерението по някакъв начин да се сдобие с американски изтребители F 16.

Част от темите, обсъдени с Нюланд, са актуални и в дневния ред на отношенията с Русия. След петгодишна пауза, в края на този месец се очаква да поднови дейността си Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество и не е изключено елементи от диалога с американската страна, особено засягащи енергетиката, да послужат за прецизиране на българските позиции в диалога с руската.